Теченията на Атлантическия океан, които пренасят по-топли води към Северното полукълбо, може да спрат поради изменението на климата. Ако това се случи, тропическите мусонни системи ще бъдат хвърлени в хаос поне за един век, предполага ново проучване.

Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация е огромен конвейер от океански течения, включително Гълфстрийм, който изпомпва топлина и сол от Южния към Северния Атлантически океан. 

„Системата представлява нещо като вентилатор. Част от причината, поради която се тревожим за колапса на атлантическата циркулация, е, че той има огромно въздействие върху топлинния транспорт на Земята“, коментира пред Live Science водещият автор на изследването Мая Бен-Ями, изследовател на климата, специализиран в климатичните повратни точки в Техническия университет в Мюнхен в Германия.

Глобалното затопляне заплашва атлантическата циркулация, защото топи ледници и ледени покривки, които след това захранват с прясна вода Северния Атлантик.

Това разрежда солеността на горните слоеве вода и ги предпазва от потъване на дъното на океана, където обикновено биха задвижили циркулацията обратно на юг. Бен-Ями казва още:

„Атлантическата меридионална циркулация основно зависи от по-солена и по-плътна вода, която потъва на север. Освежавайки тази вода, вие на практика спирате циркулацията.“

Колапсът на теченията вероятно ще предизвика климатични промени по целия свят, но Северното полукълбо и регионите с тропически мусон са на предната линия, според учените.

Те подозират, че отслабването на циркулацията ще наруши тропическите мусонни системи, но новото проучване дава много по-подробна картина на това, което вероятно ще се случи.

Тропическите мусони се появяват в тясна ивица от атмосферни условия с ниско налягане, която обвива Земята близо до екватора. Пасатите от северното и южното полукълбо се вливат в тази ивица, която е известна като Междутропическа конвергентна зона, което води до обилни валежи и гръмотевични бури през няколко месеца в годината.

Тази зона е свързана с температурите на океана и се захранва от топлия въздух, издигащ се от морската повърхност. 

Ако атлантическата циркулация се забави или спре, тя няма да може доставя същата топлина в Северното полукълбо, което означава, че температурите на морето там ще станат по-ниски. А ако Северното полукълбо стане по-студено, най-горещите места на Земята ще се преместят на юг, измествайки и мусоните. 

Учените се опитват да симулират последствията от тези процеси, а резултатите показват, че в Западна Африка, Индия и Източна Азия дъждовният сезон ще стане по-кратък и по-малко интензивен, тъй като конвергентната зона ще се измести на юг. Според Бен-Ями:

"По-интересните резултати са в джунглите на Амазония. Там моделът прогнозира значително забавяне на годишния мусон, както и намаляване на валежите. Въпреки че въздействието върху тропическите гори и земеделските земи остава неизвестно, дъждовният сезон, идващ три месеца по-късно, може да бъде много лош за екосистемата“.

По думите ѝ, ако тези процеси наистина се реализират, те няма да бъдат обратими в рамките на поне 100 години.