Въпреки контранастъплението на украинската армия и оттеглянето на руските войски от Херсон, икономиката на Украйна е пред колапс.

Една продължителна война на изтощение, която вече изглежда вероятна, би подложила страната на допълнително напрежение.

За правителството в Киев разходите за водене на войната, успоредно с усилията за задоволяване на материалните нужди на гражданите, ще нарастват, дори и ако украинската армия продължава да печели позиции.

Още по-лошото е, че с настъпването на зимата Русия, разочарована от военните си неуспехи, вероятно ще бъде мотивирана да осакати икономиката на Украйна в максимална степен, кразрушавайки критична инфраструктура. 

Само във вторник тази седмица на територията на Украйна паднаха приблизително 90 руски ракети.

От тази гледна точка, най-големият проблем на Киев може да не е военната заплаха, представлявана от армията на Путин, а по-скоро справянето с унищожението, което руските атаки причиняват на икономиката и инфраструктурата.

И то във време, в което външната помощ, от която украинзите отчаяно се нуждаят, може да намалее заради влошаващите се икономически условия на Запад, пише в коментар за New York Times военният експерт Раджан Менон, който е преподавател по отбрана и сигурност в Columbia University

Въпреки поредицата от военни неуспехи, Русия все още притежава огромна разрушителна мощ. Само през последните седмици нейните ракети и дронове са нанесли удари върху 40% от енергийната инфраструктура на Украйна, предизвиквайки непрекъснати прекъсвания на тока в цялата страна.

Ракетните баражи оставиха около 4.5 милиона украинци без електричество. 80% от жителите на Киев са лишени от вода, а 350 000 домове останаха без ток. 

И, както показаха събитията от тази седмица, Русия няма никакво намерение да се отказва.

На фона на всичко това, лидерите на Украйна трябва да посрещнат основните нужди на своя народ.

Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси съобщи този месец, че 6 милиона украинци вече са били обект на вътрешно разселване, а други 7 милиона са потърсили убежище в чужбина.

Безработицата в страната е достигнала 35% през второто тримесечие на тази година, според Националната банка на Украйна. Нивото на бедност, което беше 2.5% през 2020 г., вече се доближава до 25% и продължава да расте.  

Тежкото положение на Украйна отразява един исторически модел, пише още Раджан Менон. Продължителните войни често опустошават икономиките на воюващите страни и негативните ефекти остават да действат дълго след края на битката.

Оценките за възстановяването на следвоенна Украйна варират от 349 милиарда до 750 милиарда долара, дори преди да може да се предвиди и оцени пълният мащаб на разрушенията.

Въпреки че се предвижда използването на конфискувани руски активи за покриване на част от разходите, то може да се натъкне на безброй правни пречки. Всички тези въпроси обаче са част от бъдещето, докато в момента правителството в Киев има по-неотложни проблеми.

Световната банка прогнозира, че БВП на Украйна ще се свие с 35% тази година, а според други анализатори, свиването може да достигне и до 40%. Въпреки че Националната банка на Украйна очаква икономическата експанзия да се възобнови през 2023 г., дори връщането към предвоенния БВП ще изисква много години на бърз растеж.

Месечният бюджетен дефицит на Украйна възлиза на общо 5 милиарда долара и правителството беше принудено да потърси спешна помощ от Запада и Международния валутен фонд.

Премиерът Денис Шмихал каза наскоро, че като се има предвид очакваната разлика между разходите и приходите на хазната, страната му ще се нуждае от 42 милиарда долара помощ за 2023 г.

Президентът Володимир Зеленски добави още 17 милиарда долара за възстановяване на повредени или разрушени електроцентрали и жилища. Взети заедно, тези суми се равняват на почти 30% от текущия брутен вътрешен продукт на Украйна.

Войната доведе до рязък спад в търговията. До края на септември търговският дефицит се е удвоил, достигайки 6.1 милиарда долара. Износът на селскостопански стоки, който възлиза на 27.8 милиарда долара през 2021 г. и съставлява 41% от общия износ, беше особено силно засегнат, защото Русия превзе украинските пристанища на Азовско и Черно море.

Атаките на Русия срещу икономическите активи на Украйна не са нови, но те достигнаха нови висоти след атаката на Украйна на 8 октомври срещу моста през Керченския проток, свързващ Русия и Крим.

Още в същия ден Путин назначи генерал Сергей Суровикин да ръководи „специалната операция“ в Украйна. Генерал Суровикин, който стана известен с безмилостното си въздушно нападение срещу Алепо, докато командваше руските сили в Сирия през 2017 г., бързо приложи характерната си стратегия.

Най-вероятно той е наредил безмилостните атаки в Украйна, които са насочени към електрически мрежи, язовири, водопроводи, пречиствателни станции и топлоелектрически централи.

Електрическата мрежа вече е основна цел за руснаците и те могат да я повредят допълнително, като спрат доставките на гориво, необходими за поддържането ѝ. Украйна, която планираше да спечели 1.5 милиарда евро през следващата година от продажби на електроенергия в Европейския съюз, беше принудена да спре износа и вероятно ще трябва да разчита на чуждестранни доставчици, за да посрещне вътрешните си нужди.

Докато лидерите на Украйна се опитват управляват икономическата криза, създадена от руската инвазия, те получиха значителна чуждестранна помощ.

Конгресът на САЩ отпусна близо 20 милиарда долара под формата на различни видове икономическа и хуманитарна помощ. Администрацията на Байдън е предоставила 8.5 милиарда долара икономическа помощ досега и планира да добави още 4.5 милиарда долара. 

ЕС обеща 11 милиарда евро, но изплати само 27% от сумата, и, за разлика от Съединените щати, главно в заеми, макар и при преференциални лихви. Великобритания допринесе с 1.6 милиарда паунда до средата на годината, Световната банка предостави 6 милиарда долара спешно финансиране до юли, които са част от общо 13-те милиарда долара, осигурени от институцията за подпомагане на Украйна.

Като се има предвид икономическото затруднение на Украйна, тя отчаяно се нуждае от непрекъснат поток от огромни материални и финансови помощи, но този "спасителен пояс" може да бъде застрашен от обезпокоителните икономически тенденции на Запад.

Донякъде те са резултат и от наложените санкции на Русия, особеноо скокът в цените на енергията. Годишната инфлация в еврозоната се увеличи до 10.7% и надхвърля 20% в трите балтийски държави.

В Съединените щати, въпреки положителните новини за някои ключови икономически показатели, инфлацията е 7.7%, а във Великобритания - 11.1%. И тъй като централните банки вече повишават лихвените проценти в отговор на инфлацията, западните икономики могат да изпаднат в рецесия.

Помощта за Украйна едва ли ще "пресъхне" напълно, но на западните правителства може да им е по-трудно да оправдаят изпращането на милиарди долари в Киев, докато собствените им граждани търпят растящите цени и увеличаващата се безработица.  

Освен това Международният валутен фонд и Световната банка получават "обаждания "за помощ и от други части на света, включително от страни с ниски и дори средни доходи, които страдат от увеличаващите се лихви по техните дългови плащания.

По данни на ООН, 54 държави вече имат „тежки дългови проблеми“. Икономическите неприятности за тях може да се влошат допълнително, тъй като доларът поскъпва заради по-високите лихвени проценти и увеличава цените на вносните хранителни продукти.

Западът обеща да подкрепя Украйна, докато руските войски не напуснат нейната територия. Постигането на този резултат обаче може да отнеме много повече време и ресурси, отколкото се очакваше в първите месеци на войната.

До този момент украинците устояха на руската инвазия със забележителна упоритост. Но, за съжаление, ще бъдат изправени пред заплахата икономическите проблеми, породени от войната, да се окажат много по-неразрешими.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !