В текущия момент в глобален план има серизно напрежение, но публичните финанси и паричният съвет у нас по никакъв начин не са застрашени.

Но с оглед на политическата криза в страната, която предполага доста популистки предложения с цел събиране на по-голям електорат, има голям риск да формираме големи дефицити. Това коментира в рубриката "Портфейл" на Дарик радио икономистът Владимир Сиркаров. 

Според него е притеснително, че това се случва във времена на ръст на брутния вътрешен продукт и много ниска безработица, в които, по принцип, би трябвало да се стремим към балансирани бюджети.

"В подобна сложна ситуация, проблемът на един служебен кабинет е, че ако предложи по-рестриктивен бюджет, ще има сериозна съпротива от политическите формации, а ако политиките са твърде "щедри", ще бъде обвинен, че излиза от своите правомощия.

В настоящия случай, решението да се удължи бюджетната рамка на предишното управление беше взето с очакването, че ще има редовен кабинет, макар че за повечето хора беше ясно, че това беше почти невъзможно", каза още Сиркаров. 

Оттук насетне дебатите за бюджета ще са в два основни варианта - единият е с 3% бюджетен дефицит, а другият с продължаване на настоящите политики и дефицит от 6.9% на годишна база за 2023 г. В крайна сметка, крайното решение ще е на бъдещото Народно събрание. 

"За България е важно да дискутираме тези въпроси, и то не само, за да запазим шансовете си за влизане в еврозоната, и това безспорно е валидна причина, но още по-ключовата е, че устойчивото управление на публичните финанси е важно за всички нас. Защото колкото повече се разтваря "ножицата" между разходите и приходите, и колкото по-големи стават дефицитите, толкова по-големи стават и рисковете за финансирането под формата на дълг".

"Цената на този дълг се увеличава в глобален план, а за България тя ще е още по-висока заради допълнителната рискова премия. Затова се надявам, че политиците ще успеят да намерят консенсус по ключовите теми, включително публичните финанси и енергетиката", смята икономистът.  

По повод конкретните предложения на служебното правителство, Сиркаров коментира, че постепенното премахване на диференцираните ДДС ставки е добро решение, тъй като те бяха временна мярка, освен това данъчното облагане би трябвало да е справедливо и лесно за администриране.

В кризисен момент подобни диференцирани ставки биха могли да дадат "глътка въздух" на определени сектори, но водят до изкривяване и неравностойно положение за други. 

От друга страна, предложението за новия данък върху т. нар. "свръхпечалба" е абсолютно недомислено и неправилно, каза още той. 

"Той е формулиран така, че голяма част от българските компании ще попаднат в хипотезата за "свръхпечалби" и това е съвсем целенасочено. Подобни еднократни действия са в разрез с прогнозируемостта на данъчната политика и биха се възприели като силно негативен сигнал от страна на потенциалните чуждестранни инвеститори.

И то само с цел да се съберат спешни приходи, с оглед на потенциалните рискове за бюджетния дефицит", каза Владимир Сиркаров. 

Рязкото разширяване на публичните социални разходи е сериозен риск, не само пред България, но и в цяла Европа, защото когато се заложат социални разходи е много трудно след това те да бъдат съкратени.

Икономистът даде пример с минималната работна заплата, която, според плановете на служебното правителство, ще продължи да нараства и през следващите няколко години.  

"Въпросът за доходите е деликатен и той не може да се разреши с административни мерки. Надявам се да се намерят резерви и в приходната част, така че с по-добра събираемост и по-адекватна работа на законодателно равнище да могат да се събират допълнителни постъпления в бюджета", каза още Владимир Сиркаров. 

По думите му, има вероятност в близко бъдеще да бъде повдигнат за пореден път и дебатът по отношение на подоходното облагане и потенциалното премахване на т. нар. "плосък" данък. 

"Виждаме, че натискът от Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази посока вече започва да се засилва.

Това става и през призмата на неравенството в доходите, макар че причината за него категорично не е в данъчното облагане", заяви икономистът. 

Той коментира и ситуацията с банковите фалити в САЩ и Европа, но, по думите му, в момента няма вероятност за "верижна реакция". 

"В Европа има напрежение и по линия на повишаването на лихвените проценти и затягането на паричната политика, но това е неизбежно. В България системата е добре капитализирана и има достатъчно буфери, и то доста по-големи от тези в Западна Европа.

И то не защото не сме в еврозоната, а защото България има много по-висок рисков профил. Важно е да го кажем, защото има политически партии, които се "заиграват" некоректно с тази тема.

И нещо, което е свързано с темата за т. нар. "свръхпечалби" - банките генерират рекордни печалби през последните години, но голяма част от тях ще послужат като буфери за евентуалния процес по повишаването на лихвите и у нас. А той ще започне, макар и със закъснение", обясни Владимир Сиркаров.