Икономиката на еврозоната върви към болезнена равносметка

Пазителите на еврозоната зададоха курс към най-големия удар върху икономиката, вследствие на паричната политика, откакто единната валута е създадена.

Комбинацията от по-високи лихвени проценти и възобновените ограничения на държавните разходи заплашват да задушат икономиката и създават риска от неприятна рецесия.

Отложените ефекти от повишенията на лихвите, които започнаха през миналата година, ще се увеличават постепенно през 2024 г., за да нанесат удар в размер на 3.8% по икономиката, според анализ на Bloomberg Economics, при който е използват SHOK модела. В зависимост от цените на енергийните продукти, премахването на мерките за подкрепа би могло да увеличи този удар до близо 5%.

Подобен двоен удар по икономическия растеж отразява затягането на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) с 425 базисни пункта, заедно с очертаващото се завръщане на ограничения на разходите, подкрепяно от Германия. Комбинацията от по-високи лихви и правителства с ограничени собствени възможности за подпомагане на икономиката носи риск от приклещване на еврозоната като в менгеме.

“Опасността е, че устойчивостта на икономиката засега поражда самодоволство, а затягането на паричната политика идва със закъснение и с гръм и трясък,” казва Джейми Ръш от Bloomberg Economics, който е съавтор на проучването заедно с Маева Казън. “До тогава правителствата може да са в лоша позиция за стабилизиране на икономическата активност.”

Ръководителите на Федералния резерв на САЩ очакват „меко приземяване“ на щатската икономика, но данните за еврозоната сочат за намаляващи перспективи за подобен изход там.

Ефектът може да надхвърли предишния цикъл на затягане на паричната политика преди световната финансова криза и да си съперничи с последиците от дълговата криза преди десетилетие.

Дали икономиката е в достатъчно добро състояние, за да издържи на този натиск без рецесия, е въпросът пред който са изправени ЕЦБ и финансовите министерства във време, в което нито една страна от политическия микс не се изправя открито пред тази перспектива.

Пазарите на опции предполагат, че централните банкери „ще мигнат“ и бързо ще понижат лихвите, но официалните сигнали от страна на ЕЦБ са за продължителен период на по-високи лихвени проценти.

Перспективата икономиката да бъде притисната между тази криза и оттеглянето на държавната помощ създава една дилема, докато властите се опитват да се борят с инфлацията.

След като понесе критики за късния старт при вдигането на лихвите, ЕЦБ вече е в полезрението на политиците заради болката, която повишенията на лихвите започват да причиняват.

Засега икономиката се оказва издръжлива при сблъсъка с рекордно затягане на паричната политика и постепенно оттегляне на финансираните от правителствата мерки, предоставени по време на енергийната криза.

Еврозоната се справи с рецесията през зимата и след това тръгна нагоре през второто тримесечие, макар с неравномерно представяне, след като Германия стагнира, а БВП на Италия се сви.

Сега обаче, както призна миналия месец президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, след като отвори вратата за евентуална пауза в повишението на лихвите, краткосрочните икономически перспективи са се “влошили.”

До януари ще са изминали 18 месеца от първото повишение на лихвите - период, в който според конвенционалната икономическа логика ще се достигне до връхната точка въздействие на тази политика.

През същия месец ще приключи периода на отмяна на фискални правила на ЕС, които ограничават дълга и бюджетните дефицити, след като в продължение на четири години правителствата имаха свободата да наливат средства в икономиката, за да смекчат последствията от пандемията и енергийната криза.

Преговорите около нова рамка все още текат, но резултатът ще наложи отново някакви ограничения. Миналия месец финансовите министри на страните от еврозоната се обединиха около мнението, че “постепенната и реалистична фискална консолидация е оправдана.”

“В следващите 12 месеца ще живеем в период, в който имаме максимален ефект от затягането на паричната политика и в същото време затягане на фискалната политика,” казва пред Bloomberg Грегъри Клейс, старши научен сътрудник базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. Той допълва, че е леко притеснен.

Ключова част от дебата е до каква степен правилата ще са достатъчно гъвкави, за да позволяват на правителствата да се приспособяват по време на периода на икономически натиск.

Това възобнови рязкото разделение между северните и южните европейски държави, като едната група, част от която е Германия, настоява за автоматични ограничения, а другата, към която спада и Франция, за по-голяма гъвкавост.

Несигурността относно това как повишенията на лихвите ще стигнат до икономиката, замъглява картината за централните банкери.

Ефектът от по-високите лихви ще продължи да се усеща по-силно, тъй като компаниите се борят с пречки като по-високи енергийни разходи, изпитващи затруднения имотни сектори и забавящо се потребление след скока на инфлацията.

“Когато има повишение на лихвите в период, в който всичко върви добре, можете да го приемете по-лесно,” казва Жермен Симоно, от федерацията на малкия бизнес във Франция CPME. “Тези повишение на лихвите може да бъдат усетени по по-различен начин.”

Според Ръш от Bloomberg Economics най-добрият сценарий за 2024 е меко приземяване, но поличбите не са страхотни.

“Опасността е, че по-високите лихвени проценти всъщност удариха икономиката толкова силно, колкото моделите предсказваха,” казва той. “А правителствата с големи задължения, изправени пред фискални ограничения, не могат да изпълняват стабилизиращата роля, с която свикнахме.”