Има моменти, в които повечето държави по света внезапно се обединяват, за да си поставят нови цели и да създадат институции, които насърчават споделения мир и просперитет.

Годините след Втората световна война са точно такова време, когато в бърза последователност са създадени Организацията на обединените нации, Световната банка, Международният валутен фонд и НАТО.

Другият подобен период идва след падането на Берлинската стена, протестите на площад Тянанмън и създаването на Световната търговска организация, когато демократизацията, свободната търговия и свободата на изразяване се развиват бързо на много места по света.

Тези времена водят до нещо повече от преструктурирани политически институции, реформирани съюзи и пренасочени бюджети. Това са епохи, в които социалните норми на големи части от света, нагласите, а постепенно и действията на големи групи от хора, се променят фундаментално. 

Войните и конфликтите обаче теглят прогреса в обратната посока. Те изострят регионалните конфликти, разрушават съюзи и намаляват чувството за рационална, колективна цел. Те лишават хората от достойнство, а често и от основните им жизнени нужди.

В каква ера се намираме в момента - на разделение или на обединение? Изглежда, че може би сме точно между двете, пише в свой анализ за Forbes бившият комисар по външна политика на щата Ню Йорк Пени Абейуордена. 

Руската инвазия в Украйна вреди на продоволствената сигурност

Решението на Русия да се оттегли от Черноморската инициатива за износ на зърно и да засили атаките срещу Одеса е трагедия, последствията от която сега се разпространяват по целия свят.

Владимир Путин използва като оръжие световните доставки на зърно от регион, който притежава огромни запаси от царевица, пшеница и слънчогледово масло, блокирайки износа на Украйна.

Около 350 милиона души в държавите с ниски и средни доходи сега живеят в остра продоволствена несигурност, като броят им се е увеличил със 70 милиона от началото на войната.

Взаимната свързаност на пазарите означава, че линиите за доставка са засегнати, което се отразява на продоволствената сигурност. Планирането във всички точки на пазара е нарушено, което създава нестабилност на цените и забавя финансирането.

Глобалната инфлация увеличава цените на енергията, което пък затруднява фермерите в по-бедните държави да увеличат производството.

Държави, като Судан, са имали едновременни спадове в консумацията на хляб и производството на пшеница поради нарастващите цени на суровините. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш нарича това глобално затруднение „триизмерна криза“.

Има ли оптимистична визия за продоволствената сигурност?

На конференцията на ООН в Италия, посветена на хранителните доставки, настроението беше по-скоро решително, отколкото унило и примирено, пише Пени Абейуордена.

Целите на организацията в момента са съсредоточени много повече върху глобалното мислене и нормите на сътрудничество в селскостопанската екосистема, отколкото в простите искания за повече пари.

Заместник-генералният секретар на ООН Амина Мохамед настоява за реформиране на глобалното селско стопанство с цел постигане на целите за устойчиво развитие и призовава за преосмисляне на начина, по който се интегрират политиките за храните и политиките за устойчивост.  

Всичко това изисква гъвкави инвестиционни стратегии, включващи дългосрочно финансиране, концесионни договори и преки инвестиции от частния сектор, като в същото време се нудае от бюджетна подкрепа и преструктуриране на дълга от правителствата.

"Може да не спечелим мача на полувремето, но крайният изход все още е под наш контрол и можем да бъде печеливш отбор“, коментира Пени Абейуордена.

Приемственост и креативност

Мохамед и нейните колеги са наясно, че дългосрочната борба за продоволствена сигурност не може да спре заради една война.

Има сравнително евтини начини за повишаване на ефективността, намаляване на глада, създаване на стойност за големите производители и дребните стопани и смекчаване на екологичните щети, пише Forbes. 

Частните компании, например, имат неизползван капацитет за по-ефективно използване на земята, намаляване на отпадъците и работа по начини, които са по-чувствителни към екосистемите. Но твърде често им липсват стимули на местно ниво.

Програмите за изкуствен интелект, някои от които могат да бъдат с отворен код, притежават потенциал за скок напред във всички области - от прецизно торене до управление на инвентара.

В много държави на жените все още се отказва правото да притежават собственост, да управляват имущество, да контролират семейния бюджет и да получават обучение в селското стопанство. Това е икономическа стойност, която може лесно да бъде реализирана. 

Според Пени Абейуордена, не е нужно да се изчаква правителствата или пазарите да се раздвижат на тези фронтове. Установяването на по-силни очаквания от страна на обществеността може да доведе до така необходимия напредък, пише тя. 

Световното население е на път да достигне общо 9.7 милиарда души до 2050 г. и може да надхвърли 10 милиарда до 2080 г., което означава, че ще се нуждае от огромно увеличение на селскостопанското производство.

Глобалната общност обаче има възможността да използва новия потенциал на "меката сила" по-ефективно, за да подкрепя стабилността и просперитета.

Новата норма не трябва бъде фокусирана върху това да осигури достатъчно капацитет, за да издържи на редуващи се кризи на продоволствената сигурност през едно или две поколения.

Това трябва да бъде устойчиво мислене на креативност, приемственост и прогрес, посочва още Абейуордена в совя анализ. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !