През 2019 г. 57 учени и екипаж се отправят на 54-дневно пътешествие до най-отдалечените краища на Антарктида.

Тяхната мисия е ледникът Туейтс - бързо разпадащ се леден блок с размерите на Великобритания, който се топи толкова бързо, че е наричан още "ледника на Страшния съд ".

Туейтс в момента изчезва осем пъти по-бързо, в сравнение с 90-те години, изсипвайки 80 млрд. тона лед годишно в океана, като допринася с 4% към годишното покачване на морското равнище на планетата.

Поради огромните си размери и притеснителен разпад, тази отдалечена ледена шапка е считана не само за едно от най-опасните места на Земята, но и за едно от най-важните – замръзналата кота нула в борбата с климатичните промени.

Ако Туейтс се разтопи напълно, той може да повиши морското равнище с 3 метра или повече, предизвиквайки "смразяващи" глобални последици.

Един от хората, участвали в това паметно пътешествие, е Елизабет Ръш, чиято книга за климатичните промени Rising беше финалист в конкурса за наградата Пулицър.

Най-новата книга на Ръш The Quickening описва това историческо пътешествие до периферията на Туейтс, която преди това не е посещавана от хора.

В интервю за BBC Ръш разказва, че ледникът Туейтс е енигматично място, което се намира в далечния край на морето Амундсен на около четири дни път от най-близката изследoвателска база.

Когато дава съгласието си да замине, е предупредена от организаторите на мисията, че за тях би било по-лесно да се осигурят помощ на Международната космическа станция, отколкото на Ръш и спътниците ѝ, ако нещо се обърка."

Има опасения, че Туейтс е навлязъл във фаза на бърз разпад, но всъщност, никой преди това не е посещавал периферията на ледника.

На въпрос какъв глобален ефект би оказало покачването на морското равнище с 10 метра или повече, Ръш казва, че от огромно значение ще е скоростта, с която това ще се случи.

Три метра за два века е наистина различно от три метра за 40 години, казва тя. Притеснителното е какво правят хората по въпроса?

Ръш казва, че е голям привърженик на управляваното отстъпление, което представлява намеса на държавата в ниско разположени райони и изкупуване на изложените на наводнения жилища на стойността им преди наводняване, с което се предоставя възможност на живеещите там да се преместят на друго място.

Ръш смята, че повишението на морското равнище няма да е катастрофално, ако хората се подготвят за него, но според нея това е голямо „ако“.

За самата експедиция Ръш казва, че плаването до ледника е отнело три седмици, а когато са пристигнали, е изглеждало сякаш пристигат пред ледената стена от сериала „Игра на Тронове“.

Усещането е сякаш няма как да бъдеш по-далеч от други човешки същества. А мисълта, че нашите действия толкова надалеч водят до разпадането на тази стена, те накара да настръхнеш.

В света се води дебат относно видовете места, които хората би трябвало и не би трябвало да посещават. Една от гледните точки е, че трябва да стоим далеч от такива труднодостъпни и крехки екосистеми.

Друга е, че ако хората видят уязвимостта им отблизо може ди накара да се замислят по-сериозно. Относно този дебат Ръш смята, че не би трябвало да има масов туризъм и круизни кораби, които да посещават Антарктида.

Първият човек, който е видял Антарктида, го е направил едва преди малко повече от 200 години. Това място е толкова мощно, че буквално държи хората на разстояние през по-голямата част от човешката история. На планетата няма друго такова място, казва Ръш.

На всяко друго място има местни истории отпреди хиляди години. Това е единственото място на Земята, където няма нищо такова. По тази причина Ръш смята, че Антарктида заслужава определено уважение и информираност от страна на хората.

Тя разказва, че в първия ден след пристигането ледникът е изглеждал наистина спокоен и те дори са се доближили до част от неговата периферия, но във всеки следващ ден ледът е изглеждал по-различно.

На седмия ден във водата има много повече айсберги от предходните дни, а сателитни снимки, направени на първия и на седмия ден, показват, че ледникът е навлязъл във фаза на бърз разпад. Тогава е взето решение да се оттеглят изследователската зона незабавно.

Шокиращото, според нея, е, че това разпадане би могло да се случи пред очите ѝ, без дори тя да разбере. Ако не можеш да видиш ледник, който се разпада на части пред теб, това означава, че този феномен е много по-голям, отколкото първоначални си си представял и че твоята гледна точка е грешната.

Според нея, това е отлична метафора и за климатичните промени - за хората е наистина трудно да ги видят.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !