Китайските лидери са обсебени от литиево-йонните батерии, електрическите автомобили и слънчевите панели. Президентът на страната Си Дзинпин обяви, че този вид технологии ще се превърнат в „стълбове на икономиката“.

Неговото правителство инвестира много, за да гарантира, че това ще се случи, което означава, че през следващите години амбициите му ще се усетят по целия свят. 

Но бумът на производството и на износа от Китай може да доведе до избухването на нови търговски войни, предупреждава The Economist.

Производствената мания на Си може да се обясни с необходимостта да се компенсира сривът на имотния пазар в Китай, който забавя икономическия растеж.

Продажбите на 100-те най-големи предприемачи на недвижими имоти в страната са намалели със 17% през 2023 г., а общите инвестиции в жилищни сгради бележат спад от 8%. 

След десетилетие, в което капиталовите разходи в недвижими имоти изпревариха икономическия растеж, властите сега се надяват, че производството може да компенсира изоставането.

Държавните банки - основен източник на финансиране за корпоративен Китай, насочват все повече пари към индустриалния сектор. 

В замяна на удължаване на данъчните облекчения от епохата на пандемията и стимулите за т. нар. "зелени индустрии", на износителите във водещите провинции беше наредено да разширят производството.

През първите 11 месеца на 2023 г. капиталовите разходи за топене на метали, производство на превозни средства и на електрическо оборудване са нараснали съответно с 10%, 18% и 34%.

Ще се повтори ли бумът на китайското производство от началото на века?

Подобно развитие със сигурност предизвиква ретроспекции сред по-възрастните западни политици, които помнят времената, в които възходът на Китай беше придружен от епохална промяна в световната търговия. 

През десетилетието, последвало присъединяването на страната към Световната търговска организация през 2001 г., нейният износ се е увеличил с повече от 460%.

Китай се превърна в цел номер 1 за обвиненията в дъмпинг (продажба на стоки в чужбина на по-ниски цени, отколкото у дома) в много индустрии, включително химикали, метали и текстил. 

Въпреки че евтините стоки бяха чудесна новина за потребителите, те не бяха добре дошли за индустриалните концерни от богатия свят. По-късно стана модерно да се обвинява „китайския шок“ за съкращенията, предприети в засегнатите индустриални зони.

Подобни настроения имаха сериозен принос за изборната победа на Доналд Тръмп през 2016 г.

Предстоящият бум на производството може да бъде още по-голям, имайки предвид големия мащаб на китайската икономика, която се е удвоила през последното десетилетие.

Майкъл Петис от Пекинския университет отбелязва, че дори Китай просто да запази сегашния размер на своя производствен сектор, който възлиза на 28% от БВП, и да постигне целта си от 4-5% растеж на БВП през следващото десетилетие, неговият дял от глобалното производствено производство ще нарасне от 31% на 36%. А ако амбициите на Си Дзинпин бъдат изпълнени, покачването ще бъде още по-значително.

Капиталовите инвестиции на Китай, които са над два пъти по-големи от американските - като дял от БВП, се финансират от огромните спестявания на китайските домакинства.

По време на предишните производствени скокове някои наблюдатели очакваха вътрешните потребители да използват тези спестявания, за да купуват по-скъпи стоки, но тези прогнози се оказаха погрешни. 

Потребителите в Китай вероятно ще продължат да предпочитат спестяването пред харченето. През 2023 г. частното потребление се е повишило с 10%, възстановявайки се от мрачната 2022 г.

Но повечето анализатори сега очакват значително по-бавен общ растеж през следващата година, което се дължи на сътресенията на пазара на имоти и предпазливостта на правителството относно отпускането на заеми в подкрепа на доходите на домакинствата. 

"При липса на по-високо частно потребление, политиците ще трябва да охладят икономиката много по-бързо, за да коригират свръхкапацитета. Тя ще трябва да расте с 3-4%, а не с 5%. Като алтернатива, ако искат да се запази по-високият темп на растеж, повече стоки ще трябва да се продават в чужбина“, казва Алисия Гарсия-Хереро от Natixis.

По-евтин износ и по-слаба валута

Подкрепата идва от там, че много от тези продукти стават по-евтини. Пример за това е пазарът на стомана, който е жизненоважен за китайската автомобилна индустрия и секторът на възобновяемата енергия.

В началото на миналата година инвеститорите очакваха производството да спадне, на фона на срива в строителния сектор. Вместо това, стоманодобивните гиганти в страната произвеждат повече метал, въпреки че индустрията на имотите страда.

Това се дължи на факта, че имат достъп до евтин капитал и са готови да поемат значителни загуби, за да запазят пазарния си дял.

В резултат индустриалните цени са паднали с 2% през първите 11 месеца на 2023 г., а печалбите - с 4%. Данните показват, че производителите губят около 350 юана (50 долара) за всеки тон арматурна стомана, който продават. 

"През 2012 г., по време на предишния цикъл на стимулиране на производството, свръхкапацитетът означаваше, че печалбата от продажбата на няколко тона стомана стигаше за покупката на една близалка", според икономиста Ю Йонгдинг. 

Сега производителите се насочват към подобна ситуация. Междувременно, фирмите за възобновяема енергия, като най-големия производител на соларно оборудване в света LONGi и производителя на вятърни турбини Goldwind, също страдат. И двете компании отчетоха доста по-ниски печалби през третото тримесечие на 2023 г.

Не само промишлените цени в Китай падат, но и валутата на страната. Юанът се понижи с 9% спрямо пика си през 2022 г., което означава, че задграничните конкуренти са изправени пред двоен удар.

В същото време, западните политици са по-склонни да се борят от името на местните фирми, отколкото през последната ера на китайски стимули за производство.

Отношението към китайския износ се втвърди в много държави на запад, които са готови да защитават своите вътрешни индустриални бази и са все по-скептични, че Китай, в крайна сметка, ще се превърне в конвенционална пазарна икономика.

Ядосан ли е Западът?

На този фон вече започват да се усещат търкания и разногласия. През ноември Великобритания започна разследване на вноса на китайски багери, след като местната компания JCB предупреди, че китайски конкуренти наводняват пазара с машини на намалени цени. 

ЕС провежда антисубсидийно разследване на китайските електрически превозни средства и антидъмпингово разследване на китайския биодизел.

Администрацията на Байдън поиска от ЕС да обложи китайските стоки, предлагайки в замяна да отмени американските мита върху европейската стомана. От своя страна, в началото на този месец Китай реши да удари Европа, обявявайки антидъмпингово разследване на вноса на бренди. 

През септември миналата година Индия наложи нови антидъмпингови мита върху китайската стомана, а през декември въведе нови мита върху индустриалните лазерни машини. Всъщност, почти всички антидъмпингови разследвания, които индийските търговски власти провеждат сега, засягат Китай. 

От другата страна на света, Мексико е в трудна позиция. Страната се възползва от решенията на китайските компании да преместят производството си на нейна територия, за да избегнат американските мита, но също така иска да избегне наводняването на вътрешните пазари от субсидирания внос.

Изглежда, че последното желание сега има превес над първото. През декември правителството обяви мито от 80% върху част от вноса на китайска стомана.

Ръководството на Китай не разполага с кой знае какво пространство за маневриране. През декември официални лица в Пекин излязоха с изявление, в което нарекоха индустриалния свръхкапацитет, изострен от слабото вътрешно търсене, "едно от най-големите предизвикателства пред икономиката". 

Предвид многобройните други предизвикателства пред нея, те едва ли могат да си позволят да отблъснат повечето търговски партньори на страната, влизайки в битки за дъмпинг и субсидии.

За съжаление, алтернативата  - още една година без нищо, което да компенсира трусовете при имотите и слабите потребителски разходи - може да се окаже още по-непривлекателна, пише изданието.