Под заплахата от климатична катастрофа и желанието за по-екосъобразен живот, много хора се опитват да пазаруват по-устойчиво.

Но когато дойде време за покупката на нова дреха, цените на екологичните марки, като Patagonia, Eileen Fisher и Reformation, могат да бъдат шокиращи за портфейла, въпреки че са по-добри за планетата. 

Не всеки може да си позволи пуловер за 300 долара или рокля за 200 долара, пише Fast Company. 

Защо обаче тези дрехи са толкова скъпи?

Това е въпрос, който потребителите си задават всеки ден. Много от тях искат да прекъснат пристрастяването си към "бързата мода", но продължават да се връщат към нея, просто защото екологичните алтернативи са много по-скъпи.

Но истината е, че именно бързата мода е изкривила усещането ни за това колко е справедливо да струва една дреха. 

"Марките за бърза мода са изградили невероятно вредни вериги за доставки, за да постигнат максимално ниски цени. Те експлоатират работниците си и произвеждат повече дрехи, отколкото планетата може да издържи“, коментира пред изданието Дейзи Кристофел от неправителствената организация Remake, която се застъпва за по-етична модна индустрия.

Истинската цена на модата

През 1960 г. американските домакинства са отделяли повече от 10% от доходите си за дрехи и обувки, което днес би възлизало на сума около 4000 долара годишно.

В момента делът на този тип продукти е 3.5%, или по-малко от 1800 долара. Но докато средностатистическият човек е купувал по 25 дрехи годишно през 1960 г., днес купувачите купуват средно по 70 за същия период. 

Как става така, че харчим наполовина по-малко, отколкото в миналото, за почти три пъти повече дрехи? Отговорът е свързан с бързата мода. Този бизнес модел се появява през 80-те години на миналия век с пионери, като H&M и Zara, които изграждат глобални вериги за доставка.

Използвайки задгранични фабрики, които плащат по-ниски заплати на работниците, както и използвайки евтини синтетични материали, те успяват да намалят цените. Този подход се оказва невероятно печеливш и сега те са сред най-успешните бизнеси в модната индустрия.

Тези компании са намерили начини да намалят разходите си, а тяхната норма на печалба обикновено е над 10% за всяка дреха, което правят. В повечето случай тя е по-висока от тази на по-устойчивите им колеги.

Произвеждайки милиарди облекла годишно, гигантите на бързата мода генерират печалби за милиарди долари. Бизнес моделът е толкова доходоносен, че половин век по-късно вече се е превърнал норма.

Повечето марки използват вериги за доставка по моделите на бързата мода и произвеждат с обеми и скорости, каквито до момента не са били възможни. 

Но в същото време се появяват и все повече модни марки, които противоречат на "каноните" в бранша и избират да произвеждат устойчиво и етично. Някои са в луксозния сегмент, като Maria McManus и Another Tomorrow, а други са на по-достъпни цени, включително Pact, Nisolo, Printfresh и Amour Vert.

Но ако сте свикнали да пазарувате бърза мода (а истината е, че всички сме), тези дрехи ще струват двойно или дори повече от това, което сте свикнали да плащате.

Аманда Лий Маккарти, която прекарва две десетилетия, работейки в компании за бърза мода, се опитва да даде отговор на този въпрос. Тя напуска индустрията, за да стане защитник на етичната мода и основател на Clotheshorse - подкаст, който декодира и демистифицира модната индустрия. 

Трудът

Индустрията на бързата мода e изградена върху изграждането на евтини фабрики в чужбина и през десетилетията цените на производството на облекло се понижават драстично.

В крайна сметка, шивашките работници поемат основната тежест от това. Само около 2% от всички шивачи печелят заплата, необходима за добро качество на живот.

Пример за това е тежкото положение на работниците в Бангладеш, един от центровете на модната индустрия. До миналата година националната минимална работна заплата беше 72.50 долара на месец, което е нищожен дял, на фона на 462-та долара, които експертите смятат за разумна заплата за добър живот.

След серия от протести, правителството повиши минималната заплата до 113 долара от тази година.

Маккарти казва, че при марките за бърза мода цената на труда е толкова ниска, че разходите, в крайна сметка, представляват само малка част от общата цена на една дреха.

Според нейния опит, около 70% от разходите отиват за платове и материали, което означава, че останалите 30% отиват за транспорт, мита, данъци и заплатите на работниците. С други думи, ако една марка похарчи 10 долара за производството на една рокля, само 1 долар ще отиде при работника.

Компаниите правят това, като притискат фабриките да намерят начини да плащат на работниците дори по-малко от законната минимална заплата в развиващите се страни.

"Големите марки заплашват да преместят бизнеса си другаде, ако дадена фабрика не намери начин да постигне ниската цена, която иска. Фабриките могат да опрадваят това намаляване на заплатите на работниците, например, когато правят грешки", обяснява експертът.  

Етичните марки дават приоритет на изплащането на справедливи възнаграждения на работниците, което често означава надхвърляне на законовите изисквания и определяне на собствени стандарти за това, което се счита за жизнен минимум.

Nisolo и Able използват фабрики по целия свят, които имат добри условия на труд и публикуват заплатите, които плащат. Те работят с независими одитори, за да гарантират, че тези фабрики продължават да работят етично. 

"Когато купувате от тези марки, по-голяма част от парите ви отиват при работниците“, казва Маккарти.

Но по-високите заплати също така означават, че цената на дрехата се повишава. Една тениска Able, например, струва 48 долара, а чифт ботуши Nisolo струват 250 долара.

Това е повече, отколкото ще платите в Target, но работниците, които са направили вашите продукти, ще могат да изхранват семействата си.

Тъканите

Качеството на облеклото е намаляло значително през последните няколко десетилетия, тъй като бързата мода се надпреварва да предлага все по-ниски цени.

Тъй като платът съставлява голяма част от цената на една дреха, най-бързият начин да се понижи себестойността ѝ е да се намали качеството и количеството на използвания плат. 

Днес около 60% от дрехите се правят от синтетични материали (пластмасови тъкани, получени от изкопаеми горива), защото са най-евтини.

Облеклата, изработени от нискокачествени тъкани, не са направени да издържат дълго и затова клиентите са склонни да ги изхвърлят бързо, което води до други проблеми.

За разлика от органичните тъкани, като вълна и памук, синтетичните не са биоразградими, тоест те остават завинаги в сметищата и замърсяват водните басейни с микропластмаси.

Много устойчиви марки избират по-добри и по-издръжливи тъкани, включително естествени влакна. Но това струва скъпо. Памукът струва с 25% повече от полиестера.

И ако купите сертифициран органичен памук, който е по-малко замърсяващ планетата, ще платите до 30% повече от традиционно отглеждания.

Точно това прави Pact. Компанията изработва по-голямата част от дрехите си от органичен памук, който е въглеродно неутрален и е сертифициран по стандартите за справедлива търговия, които не ощетяват производителите в бедните държави.

Дори в спортните си облекла прозиводителят използва плат, който е 90% органичен памук с 10% еластан. "Тези тъкани са по-скъпи, но са и по-издръжливи. Така че ще можете да носите дрехата повече време с по-малко износване", обяснява Аманда Лий Маккарти. 

Оразмеряването

Много хора забелязват, че дрехите не им стоят толкова добре, колкото преди. Маккарти казва, че това не е грешка и не се дължи непременно на промяна в телосложението ни.

Когато за първи път започва кариерата си в модата преди две десетилетия, тя разказва, че всяка дреха преминавала през няколко модела, за да е сигурно, че стои добре на тялото. Но за да пуснат продуктите по-бързо и на по-ниска цена, марките започват да пропускат тези измервания. 

"Но това означаваше, че големи количества дрехи ще бъдат върнати, защото не стоят добре. Компаниите обаче просто оценяват този риск и го калкулират в крайната сметка“, казва тя. 

Устойчивите марки обикновено са по-малки компании с по-ниски маржове на печалба, така че те просто не могат да си позволят да оставят цели колекции да бъдат бракувани, защото не са подходящи.

Подобна грешка би могла да бъде катастрофална за една малка марка, затова бутиковите модни производители не пропускат тази част от процеса. В резултат на това крайният продукт стои по-добре от т. нар. "ширпотреба". 

Обемите

Последната причина, поради която устойчивите марки струват повече, е свързана с мащабите на производството. Повечето етични и екологични марки работят усилено, за да предотвратят свръхпроизводство.

Те правят достатъчно, за да отговорят на търсенето, но не повече. Това означава, че те произвеждат продукти в малки количества, което обикновено е по-скъпо, тъй като фабриките предлагат отстъпки за големи поръчки.

Марките за бърза мода са точно на противоположния полюс - те са склонни да произвеждат десетки хиляди бройки, за да извлекат максимална полза от тези отстъпки. Маккарти казва, че много от компаниите са напълно наясно, че част от тези облекла ще бъдат изхвърлени.

Но като се има предвид, че производството на тениска може да струва само 3 долара, фирмата може да си позволи да поеме тази загуба и просто да добави няколко долара към цената, която плаща потребителят. 

Абсурдът да се извличат природни ресурси от земята и да се принуждават работниците да произвеждат дрехи, които дори никога няма да бъдат носени, илюстрира много от проблемите на съвременната модна индустрия.

Устойчивите модни марки умишлено се опитват да се противопоставят на статуквото и да намерят начини за работа, които са по-щадящи и за планетата, и за хората. Но всичко това има цена.

Тъй като все повече потребители гравитират към устойчиви марки, компаниите, които стоят зад тях, ще могат да произвеждат в по-големи обеми и може би дори леко да намалят цените си. Но екологичните дрехи никога няма да бъдат толкова евтини, колкото бързата мода.

Аманда Лий Маккарти от Clotheshorse казва, че е важно да мислим не само за цената, а за стойността, която получаваме. В крайна сметка, устойчивите марки таксуват повече за един продукт, но той е по-добър и издържа много по-дълго.  

„Колко облекла на бързата мода сте изхвърлили след няколко носения, защото са се скъсали? Купуването на "бавна мода" означава да получите дреха, която е добре изработена и проектирана да изглежда добре на вас. Когато вземете предвид цената на едно обличане, всъщност, получавате по-добра сделка", коментира още експертът.