Днешната дата - 29 февруари, се отбелязва само веднъж на четири години. Това е така заради особеностите на календара, който се използва в повечето държави по света. 

Високосните години са начин да се синхронизира календарната година към астрономическата. Сезоните се повтарят всяка тропическа година - времето, за което Земята, въртейки се около Слънцето, преминава между две последователни пролетни равноденствия.

Това отнема около 365.2422 дни, така че при фиксиран календар с 365 дни сезоните биха се изместили.

Този проблем се избягва чрез вмъкването на един допълнителен ден на всеки 4 години, което увеличава годината на 366 дни. Такава година, каквато е и 2024, се нарича високосна, а месецът, към който се добавя допълнителният ден, е февруари.

По този начин през високосните години вторият месец има 29 дни вместо обичайните 28. 

Малко хора знаят обаче, че поне веднъж в човешката история е имало случай, в който е отбелязвана и датата 30 февруари. 

Шведският 30 февруари  

Когато римляните завладяват Египет през 1-ви век преди Новата ера, те се запознават с нов за тях начин на времеизчисляване и император Юлий Цезар решава да го въведе в Римската империя, но с по-голяма точност.  

В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

С времето обаче се натрупва изоставане на Юлианския от астрономичния календар, което налага реформа. Новият календар е въведен в употреба през 1582 г. от папа Григорий XIII, чието име носи и днес.

Григорианският календар обаче не се приема едновременно в цяла Европа, като този процес продължава почти три века и половина. 

През 1700 г. Швеция, която по това време включва и територията на днешна Финландия, планира да премине от Юлианския към Григорианския календар. Следователно 1700 г., която е трябвало да бъде високосна година в Юлианския календар, не е била високосна година в Швеция.

Въпреки това, 1704 и 1708 са отбелязани като високосни години по грешка. Така Швеция остава извън синхрон както с Юлианския, така и с Григорианския календар, вследствие на което страната се връща обратно към Юлианския календар.

30 февруари се отбелязва в Швеция през 1712 г., когато Юлианският календар е възстановен и през същата година са добавени два високосни дни.

Окончателното преминаване на Швеция към Григорианския календар става през 1753 г., когато е приложена 11-дневна корекция, така че 17 февруари бива заменен директно от 1 март същата година. 

Не всички шведи обаче са доволни от реформата на календара. Някои от тях вярват, че тя е "откраднала" 11 дни от живота им.         

Имало ли е и съветски 30 февруари?    

Според някои източници, 30 февруари съществува като дата и в периода между 1930 г. и1931 г., след като Съветският съюз въвежда петдневна непрекъсната работна седмица през 1929 г.

Някои западни медии тогава, включително и авторитетното списание Time, твърдят, че календарът наподобявал този, въведен по времето на Френската революция от 1793 г.

Той включвал 12 месеца с по 30 дни, като всеки месец имал по 6 петдневни работни седмици. Останалите пет или шест дни от годината се считат за "безмесечни" празници. 

Френските републиканци дори сменят имената на месеците, така че в тяхната версия февруари въобще не съществува. 

В СССР премахването на седемдневната седмица с два почивни и пет работни дни в полза на непрекъснатата петдневна работна седмица имало за цел да подобри промишлената ефективност чрез избягване на редовното прекъсване за почивните дни събота и неделя.

През лятото на 1929 г. в съветските фабрики, държавни учреждения и търговски предприятия (но не и в колективните стопанства) са въведени петдневни непрекъснати работни седмици. Един от петте дни се определял на случаен принцип за всеки работник като ден за почивка. 

Историческите извори обаче показват, че Григорианският календар продължава да се използва в Съветския съюз през този период. А съветският работен календар, в крайна сметка, е отхвърлен, тъй като премахването на традицията за неделна почивка се оказало проблематично. 

Днес повечето историци са на мнение, че датата 30 февруари никога не е отбелязвана в СССР, въпреки опитите за въвеждане на т. нар. "революционен" календар.

Едно от доказателствата за това са изданията на комунистическия официоз вестник "Правда", който продължава да излиза по обичайното летоброене на Григорианския календар, а и никъде в отпечатаните календари от 1930 и 1931 г. не се среща датата 30 февруари. 

Римският 30 февруари 

Средновековният учен Йоxанес де Сакробоско твърди, че в Юлианския календар февруари е имал 30 дни във високосните години между 45 г.  и 8 г. преди Новата ера. 

По думите му, след това февруари е бил съкратен с един ден, за да го "даде" на месец август, наречен на името на император Август, така че да има същата дължина, като месец юли, кръстен на осиновителя му Юлий Цезар. 

Историческите доказателства обаче опровергават Сакробоско и днес тази теория се отхвърля от историците.