Под звуците на тромпета на Майлс Дейвис, Мено ван Горп засилва тренировките си преди тазгодишните Олимпийски игри в Париж. Джаз музикантът е влиятелна фигура в брейкденс кариерата на ван Горп - неговият мек звук и свободни ритми са постоянен източник на вдъхновение за всеки нов танц.

„Обичам да работя на джаз“, казва ван Горп пред CNN Sport. „Това ми дава повече свобода и просто задейства креативността ми. Освен това ролята на импровизацията в джаза е огромна. Мисля, че това наистина се отразява добре на брейкденса.”

35-годишният ван Горп от Нидерландия, известен просто като Мено, таи надежда за медал на предстоящите Олимпийски игри, където брейкденсът – или брейкът – ще направи своя дебют като най-новия спорт.

Внезапното разбиране, че тяхната дисциплина е олимпийски спорт не е нещо, което непременно се харесва на брейкърите– името, дадено на мъжете и жените, които се състезават в брейка.

Той има някои прилики с вече съществуващи олимпийски спортове, като бойни изкуства, гимнастика и скейтборд, но също така ще донесе своя собствена идентичност на тазгодишните игри.

„Сега сме под знамето на спорта, но за мен това все още е изкуство“, казва ван Горп, който нарича себе си „артлет“ в социалните медии. „Мисля, че брейкът е толкова уникален, че е невъзможно да го поставим в кутия.“

Съчетание с високи резултати в брейкданса изисква уникална комбинация от сила, издръжливост, ловкост и гъвкавост, както и умствен капацитет, за да се гарантира, че движенията не се повтарят и преливат безпроблемно едно в друго.

„Използвате буквално всяка част от тялото си“, казва ван Горп, „включително ушите и мозъка си, сърцето си, пръстите на краката и петите си... Мисля, че са необходими много физически способности, за да бъдеш добър брейкър.“

Ван Горп практикува джудо, преди да се захване с брейк, който става популярен в родния му град Тилбург през 90-те години. „Първо всички събираха карти с покемони, а след това всички се занимаваха с йо-йо“, казва той. „Внезапно всички започнаха да танцуват брейк.“

След осем години джудо, той започва да намира спорта за твърде ограничаващ, а обхватът на творчеството в него - за твърде тесен. „Брейкът ми даде толкова много свобода, в сравнение с джудото“, добавя ван Горп. „В други спортове винаги сте ограничени от много правила“.

Възникнал в Ню Йорк в края на 60-те години на миналия век, брейкът придобива световна популярност и днес е синоним на специфичен поджанр на уличния стил – маратонки, спортни панталони и бейзболни шапки, носени под ъгъл.

Ван Горп, подобно на много деца, които откриват брейкданса за първи път в началото на 2000-те години, получава представа за него от гледане на видеоклипове и разговори с приятели, преди да се присъедини към танцуващи групи в Нидерландия и в чужбина.

Именно със спечелването на шампионата на Обединеното кралство през 2007 г. ван Горп казва, че „избухва на сцената“ и започва да се състезава по-редовно.

Той продължава да печели титли по целия свят, включително на 2019 WDSF World Breaking Championship и три победи на Red Bull BC One World Finals – постижение, с което може да се справи само легендарният южнокореец с прякор Hong 10.

Брейкът е първото изкуство на Световната танцова федерация (WDSF), което ще бъде добавено към олимпийската програма, а в Париж 16 мъже и 16 жени ще се изправят в битки един срещу друг.

Те ще се редуват да изпълняват съчетания, оценявани от жури въз основа на шест критерия: креативност, индивидуалност, техника, изпълнение, разнообразие и музикалност.

За Олимпиадата ван Горп тренира до два часа и половина всеки ден, съчетавайки танците с тренировки във фитнеса и художествена гимнастика. Една олимпийска титла, казва той, би била огромен тласък за него.

„Изграждам танцово студио в Ротердам и работя върху новото поколение тук“, обяснява ван Горп. „Мисля, че олимпийският медал би бил полезен за кариерата ми и за работата ми със за следващото поколение – нещо като печат върху името ти.“

Освен че създава своето танцово училище, ван Горп е и любител фотограф. Той също така рисува – обикновено големи платна, набраздени в ярки цветни линии, има собствена марка дрехи и е баща на две деца.

Следователно животът му е жонглиране с отговорности, докато тренира за Олимпиадата, което в момента е всепоглъщащо. За да се класира за игрите, ван Горп се надява да бъде селектиран на олимпийските квалификационни серии през май и юни.

Както всяко брейкденс състезание, това ще тества не само движението и креативността му, но и паметта му: оригиналността се възнаграждава, а състезателите се оценяват за повтарящи се движения между рундовете.

„Всичко се свежда до подготовка“, казва ван Горп. „Изучавам много паметта си. Намерих трикове, чрез които да запомням повече. Давам имена на ходовете си, правя рими и ги свързвам ги с моменти от живота.

Свързвам ги с музика, която харесвам. Записвам си неща, чета ги наобратно, визуализирам ги. И по време на състезанието всичко трябва просто да си дойде на мястото,“ допълва танцьорът.

„Много неочаквани движения, много креативност“, определя той характеристиките на своите съчетания. „Моят стил определено се основава на ритъма и преходите и мисля, че трябва да имате много добре тренирано око, за да разберете какво, всъщност, правя. Ако мигнете или погледнете настрани, може да пропуснете важен детайл.“

Притежаването на уникален стил може да бъде от ключово значение за брейка - както е с всяка форма на изкуство или музика. Това е нещо, което привлича ван Горп към Майлс Дейвис. „Да видя как той се преоткрива, но остава автентичен - това е огромно вдъхновение за мен“, казва той.

Малко други (ако изобщо има такива) спортисти ще усъвършенстват уменията си под емоционалните звуци на джаз музиката преди тазгодишните Олимпийски игри, но това е част от това, което прави брейкът такова интригуващо допълнение.

„Ако искате да правите изкуство“, казва ван Горп, „искате да направите нещо, което наистина сте вие – не някой друг.“