Терминът бета на финансовите пазари, който се обозначава с гръцката буква β, е индикатор за волатилността, или системния риск, на дадена ценна книга или портфейл, в сравнение с тази на пазара като цяло.

Когато става въпрос за щатския пазар, използваният бенчмарк обикновено е индексът S&P 500. Акциите с бета, по-висока от 1.0, могат да бъдат възприемани за по-волатилни, в сравнение с S&P 500.

Терминът бета се използва в модела за ценообразуване на капиталовите активи (CAPM), който описва отношението между системния риск и очакваната възвръщаемост на активи (обикновено акции).

CAPM е широко използван като метод за определяне на цената на рискови ценни книжа и за генерирането на оценки на очакваната възвръщаемост на активи, като се вземат предвид риска и цената на капитала.

Акция с по-висока бета носи по-голяма риск, но и по-голяма очаквана възвръщаемост.

Примери за бета

Висока β

Компанията с β, която е по-висока от 1, е по-волатилна от пазара. Например, високорискова технологична компания с β от 1.75 би донесла 175% възвръщаемост, в сравнение с тази на пазара за определен период.

Ниска β

Компания с β, която е по-ниска от 1, е по-малко волатилна от пазара като цяло. Пример за това е компания, като електроразпределително дружество с β от 0.45, която би донесла само 45% от възвръщаемостта на пазара за определен период.

Отрицателна β

Компания с отрицателна β е отрицателно свързана с доходността на пазара. Например, компания за добив на злато с β от -0.2, която би донесла -2%, когато пазарът като цяло нараства с 10%.

Как се определя бета?

Бета коефициентът може да измерва волатилността на една отделна акция, в сравнение със системния риск на целия пазар.

В статистическо изражение, бета представлява наклонът на линията през регресия от точки от данни. Във финансите всяка от тези точки от данни представа доходността на една отделна акция спрямо доходността на пазара като цяло.

Бета на практика представлява активността на доходността на дадена ценна книга, която реагира на колебанията на пазара.

Бета коефициентът на дадена ценна книга се изчислява посредством разделянето на произведението от ковариацията на доходността й и тази на пазара на доходността на пазара за определен период.

Ковариацията в случая представлява това как промените в доходността на дадена акция са свързани с промените в пазарната доходност. Вариацията пък е доколкото пазарните точки от данни се отдалечават от средната им стойност.

Изчислението на бета се използва, за да помогне на инвеститорите да разберат дали една акция се движи в същата посока като останалата част от пазара. Тя също така предоставя информация за това колко волатилна, или колко рискова, е една акция спрямо останалата част от пазара.

За да може бета да предостави някаква полезна информация, използваният референтен пазар би трябвало да е свързан с акцията. Например, изчисляването на бетата на борсово търгуван фонд за облигации с използването на S&P 500 като референтен индекс не би предоставило много полезна информация за един инвеститор, тъй като акциите и облигациите са твърде различни.

В крайна сметка, инвеститорите използват бета коефициент, за да опитат да изчислят колко риск добавя дадена акция към един инвестиционен портфейл.

Когато тя се отклонява много малко от пазара, не носи много рискове за портфейла, но не увеличава и потенциала за по-голяма възвръщаемост. 

Бета на теория срещу бета в практиката

Теорията за бета коефициента приема, че възвръщаемостта на акциите обикновено се разпределя от статистическа гледна точка. Финансовите пазари обаче са податливи на големи изненади.

В действителност, доходността не винаги се разпределя нормално. По тази причина това, което бетата на дадена акция може да предсказва за нейното бъдеще, не винаги е вярно.

Акция с много ниска бета може да има по-малки колебания в цената, но въпреки това може да бъде в дългосрочен низходящ тренд. От практическа гледна точка, акция с ниска бета, която е в низходящ тренд, е малко вероятно да подобри представянето на портфейла.

По същия начин, акция с висока бета, която е волатилна в предимно възходяща посока, ще увеличи риска на портфейла, но може и да добави доходност.

Препоръчва се инвеститорите, които използват бета, за да оценяват дадена акция, да я оценяват и от други гледни точки, като фундаментални и технически фактори, преди да приемат, че тя ще добави или премахне риск от портфейла.

Каква стойност на бета се счита за добра?

Бета се използва като заместител на риска на дадена акция или волатилността ѝ спрямо пазара. По тази причина добрата бета ще разчита на вашата толерантност към риск и цели.

Ако искате да репликирате пазара във вашия портфейл, чрез индексен ETF например, бета стойност от 1.0 би била идеална. Ако сте консервативен инвеститор, по-ниска бета може би била по-подходяща.

При бичи пазари бета от над 1.0 има тенденция да генерира възвръщаемост над средната, но и по-големи загуби, когато пазарът върви надолу.

Добър измерител на риска ли е бета?

Много експерти споделят мнението, че бета осигурява известна информация за риска, но сама по себе си не е ефективен негов измерител. Бета разглежда единствено миналото представяне на акцията спрямо S&P 500, например, и не предоставя никакви насоки за бъдещето.

Тя също така не взема предвид фундаменталните характеристики на една компания или потенциала ѝ за печалба и растеж.