Олимпиадата в Париж беше открита с дъжд, след това имаше големи горещини, а през последната времето беше приятно слънчево. На фона на закриването на Игрите вчера, температурите отново се очаква да скочат до 35 градуса по Целзий.

Единственото сигурно относно метеорологичните условия по време на лятната Олимпиада е, че няма нищо сигурно.

Екстремните горещини са нарастваща заплаха за елитните спортисти, като случаите на топлинно изтощение и топлинни удари зачестяват - на фона на замърсяването с изкопаеми горива, което покачва нивото на температурите и влажността.

Зрителите - особено тези, които идват от по-хладни места, също са уязвими на екстремните горещини.

Повечето градове по света няма да могат да бъдат домакини на лятна Олимпиада в идните десетилетия - на фона на преминаването на границите на безопасната горещина, сочи анализ на CNN на данни на нестопанската организация CarbonPlan.

Голямата картина

Топлинният стрес се измерва с комбинация от горещина, влажност, скорост на вятъра, ъгъл на слънцето и облачна покривка. От CarbonPlan установяват, че до 2050 г. топлинният стрес в почти всички градове в източната част на САЩ ще премине границата от 27.1 градуса по Целзий, отвъд която експерти препоръчват отмяната на спортни събития.

С други думи, провеждането на лятна Олимпиада в тези градове ще представлява огромен риск за здравето на спортистите.

Супервлажните щати около Мексиканския залив - от Флорида до източната половина на Тексас, ще бъдат доста извън сметките. Игрите, които се проведоха през 1996 г. в Атланта, просто няма да са възможни през 2050 г.

По-голямата част от Източен Китай, в това число Пекин и Шанхай, ще е доста над лимита, както и Хонконг, и големи части от Югоизточна Азия.

Предложенията да се промени времето, по което се провежда лятната Олимпиада, така че да не съвпада с най-големите горещини, се увеличават, а това е правено преди.

Сидни, който е в плен на горещините през лятото, проведе Игрите през 2000 г. през септември и октомври по време на пролетта в Южното полукълбо. Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. се проведе през август, когато зимните температури са средно 21.1 градуса.

Градове в Северозападна Европа, като Лондон, Осло и Стокхолм, може да станат по-привлекателни за провеждане на спортното събитие, докато средиземноморските градове, сред които Палермо и Севиля, са основно отвъд лимита.

Градовете с по-голяма надморска височина в Южна Америка също може да станат по-привлекателни с повишението на температурите по света.

Кандидатите за Олимпиадата през 2036 г.

Следващата лятна Олимпиада ще бъде в Лос Анджелис - град, чиято температура се регулира приятно от хладния Тих океан. Игрите през 2032 г. ще се проведат в Бризбън в северния австралийски щат Куинсланд.

В града става толкова горещо през лятото, че Олимпиадата ще се проведе в края на юли, когато там е зима, което е идеално, предвид факта, че в голяма част на света по това време също е лято. Температурите през зимата в Бризбън не падат много под 10 градуса.

Над 10 държави са проявили интерес към домакинството на Олимпиадата през 2036 г., но кандидатурите само на шест са публични или официални. Индия кандидатства със западния си град Ахмедабад, а Индонезия с новата си столица Нусантара, която в момента се строи. Катар предлага Доха, а Турция - Истанбул. Полша и Чили предлагат своите столици Варшава и Сантяго.

Почти всички тези градове, на някакъв етап, ще преминат границата на топлинния стрес, сочат данните на CarbonPlan. Единствено Сантяго е под прага целогодишно, в това число и през най-горещата част от лятото.

Ахмедабад и Доха биха били доста над границата през летните месеци, но биха могли да кандидатстват за провеждане през по-хладните сезони там.

“В по-голяма част от света най-големите горещини през годината, за съжаление, съвпадат с периода, в който се провежда лятната Олимпиада,” казва Ориана Чегуден, климатолог в CarbonPlan.

“А горещината може наистина да представлява значителен риск в страните, които кандидатстват за Олимпиадата през 2036 г.”

Според нея, ако тези градове бъдат избрани, топлинните рискове може да бъдат намалени с някои простички мерки. “Например, игрите биха могли да започват преди или след пика на лятото, или пък спортните състезания да се провеждат късно вечер или рано сутрин, когато е по-хладно.”

Тя допълва, че страните може да обмислят кандидатстване с градове с по-хладен климат, като тези на по-висока надморска височина.

Тези градове може никога повече да не са домакини

Температурите в някои от градовете, които вече бяха домакини на лятна Олимпиада, ще са преминали доста над безопасните нива до 2050 г.

В Пекин, който прие Игрите през 2008 г., ще бъде прекалено горещо и влажно, като топлинният стрес се очаква да надхвърли 32.2 градуса. В Атина, Рим, Атланта, Токио и Сеул също ще бъде прекалено горещо, както и в Барселона.

Градовете в Южното полукълбо, като Сидни и Бризбън, както и Рио де Жанейро, на практика попадат в списъка с прекалено горещи дестинации, но биха могли да домакинстват по време на по-хладните си сезони.

Това също така няма да се случи чак в средата на века. Игрите в Токио, които заради пандемията се проведоха през 2021 г. вместо през 2020 г., бяха най-горещите в историята, като топлинният стрес премина значително безопасната граница, достигайки над 31.6 градуса.

Около 1 на 100 спортисти получиха свързано с горещината заболяване в Токио. Изключителното е, че нито един човек не беше хоспитализиран, отчасти заради подготовката на Япония.

След като стана ясно, че японската столица ще бъде засегната от екстремни горещини, организаторите преместиха маратона и състезанието по спортно ходене в по-хладния планински град Сапоро.

Въпреки това, шестима състезатели получиха топлинен удар вследствие на големите физически усилия по време на екстремните горещини, който може да доведе до отказ на работата на телесни органи и смърт.

Юри Хосокава, асистент по спортни науки в университета Уаседа в Япония, отговаряше за изготвяне на плана за реагиране на горещините в Сапоро по време на събитието. Тя казва пред CNN:

“При топлинния удар вследствие на усилена физическа дейност при екстремни горещини, който е най-тежката форма на топлинно заболяване, пострадалият трябва да получи помощ незабавно, в идеалния случай в рамките на 30 минути след като колабира. За да можем да направим това, ние трябва да създадем протокол, при който тези хора не се транспортират до болница, а получават лекарски грижи на място.”

Хосокава и нейният екип лекуват случаите на топлинен удар, като потапят хората в ледена вода, за да свалят температурата на тялото. Човек, който е получил топлинен удар, не може да терморегулира или да понижава телесната си температура без външно охлаждане.

“Потапянето в студена вода, или т. нар. ледена вана, е най-ефективният начин за бързото охлаждане на тялото,” казва Хосокава. Някои от спортистите от Токио обаче се колебаели дали да вземат ледена вана и в случаите, в които все още не били достигнали критичния праг, били третирани с кърпи, напоени с леденостудена вода.

Хосокава е един от много експерти, които призовават спортните общности по света да променят начина, по който се насрочват спортни събития, но и за облекчаването на определени правила. Простичък пример за това е допускането на повече смени по време на футболен мач, за да бъдат предпазени спортистите от опасно претоварване.

“Ако просто отменяме спортни събития, когато стане горещо, това би лишило всичко от възможността. Аз обичам спорта и искам спортната култура да се запази и децата ми да спортуват, когато пораснат. Ако обаче искаме да направим това, трябва да помислим сериозно за промени в правилата и планирането.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !