Въпреки че имотните измами в България бележат спад спрямо началото на прехода, на пазара се появяват нови, по-фини форми за „зарибяване“ на клиенти. Тези методи разчитат на рекламни трикове като изключително изгодни оферти за продажба или наем на жилища, които в действителност не съществуват. Целта е вниманието на клиента да бъде привлечено, след което да му се предлагат наличните на пазара имоти, а не тези, от които той реално се нуждае. Това коментира Александър Бочев, председател на Управителния съвет на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ), цитиран от БТА. 

Нови форми на измами: Фалшивите обяви

Според Александър Бочев некоректните обяви са нараснали лавинообразно през последните години, особено в сферата на наемите. Този проблем е най-често срещан при обяви с ниски цени, например за наеми от около 500-600 евро на месец в големите градове.

„Съмнявам се, че подобни агенции, които си позволяват да използват подобни рекламни трикове за привличане на клиенти, проверяват и съществуващите си имоти“, коментира Бочев.

Той подчертава, че професионалните брокери са длъжни да направят проверка за собствеността и за наличието на тежести върху имота, преди да го предложат на пазара. За съжаление, много от обявите в интернет не са за проверени имоти, което се дължи и на липсата на специализирано законодателство.

Как да разпознаем некоректна агенция?

Нелогично ниска цена: Ако видите оферта, която е твърде добра, за да е истина, вероятно не е.
Множество „изгодни“ обяви: Проверете и останалите обяви, публикувани от същата агенция. Ако повечето от тях са с цени значително под пазарните, това е ясен сигнал за нередност.
Липса на препоръки: Поради липсата на задължителен регистър на брокерите, най-сигурният начин да проверите една агенция е чрез препоръки от познати или онлайн отзиви.

Основни притеснения при покупко-продажба на имот

Притесненията на българите при покупка на имот са сходни с тези при всяка друга скъпа стока, обяснява Бочев. Купувачите се тревожат дали ще получат това, за което плащат, дали качеството ще отговаря на очакванията и дали имотът наистина е подходящ за нуждите им. Основните страхове са свързани със съпътстващата документация и качеството на проверката за тежести върху имота.

Продавачите също имат своите притеснения, най-вече дали ще получат парите си навреме. Бочев отбелязва, че много сделки се финансират чрез ипотечни заеми, а не всички продавачи са наясно, че част от сумата по кредита се получава известен период след изповядването на сделката пред нотариус. Именно тук е ключовата роля на имотния посредник – да осигури спокоен и прозрачен процес на покупко-продажба, като разясни всички стъпки и на двете страни.

Цени, наеми и очакванията за еврозоната

С наближаването на академичната година пазарът на наеми традиционно се активизира. Бочев посочва, че тази година няма значително поскъпване на наемите, за разлика от цените на имотите, които отбелязаха много по-сериозен ръст. В районите около висшите училища в София се очаква наемите за двустайни апартаменти – най-търсените от студентите – да се задържат около 500-600 евро.

Забелязва се и засилен инвестиционен интерес към покупка на по-малки имоти (едностайни и двустайни) в университетските центрове с цел отдаване под наем. В по-скъпите квартали като "Лозенец", "Иван Вазов" и "Изгрев" се търсят по-големи жилища – с две и три стаи – основно за лично ползване.

Темата за приемането на България в еврозоната също оказва влияние върху пазара, допринасяйки за плавното покачване на цените на жилищата. Годишният ръст варира между 6% и 15%, като 2022 г. и 2024 г. са били с най-висок скок от над 15%. За 2025 г. се отчита ръст от около 17-18%, като прогнозите са той да се запази до края на годината. Бочев очаква пазарът да се успокои през 2026 г. и 2027 г. след влизането в еврозоната, като ръстът на цените ще се забави до 10-12%.

Регулацията на брокерите – два законопроекта в Парламента

В момента в Народното събрание има два внесени законопроекта за регулация на брокерския бранш. От НСНИ са получили уверение, че те ще бъдат разгледани от ресорната правна комисия през септември или октомври.

Двата проекта са сходни в по-голямата си част, като основната разлика е в това кой да упражнява контрол. Единият вариант, подкрепян от НСНИ, е това да става чрез браншова камара, по модела на архитектите, строителите и нотариусите. Другият законопроект предлага контролът да се осъществява от държавен орган, без да е уточнено кое министерство или агенция. От НСНИ изразяват опасения, че трудно ще се намери държавна структура, която да поеме този ангажимент, тъй като той изисква сериозен ресурс и поддържането на сложен регистър на всички брокери и агенции.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !