Преди малко повече от десетилетие Испания се превърна в нарицателно за икономически провал.

Правителството и банките на страната изглеждаха заключени в смъртоносна спирала и зависеха от спасителните фондове на Европейския съюз.

Младите хора напускаха страната или протестираха срещу липсата на възможности, жилищните сгради стояха построени наполовина, напомняйки за останките от спукания строителен балон.

Днес обаче всичко изглежда различно. 

Според изчисленията на The Economist, страната е на път да се превърне в най-добре представящата се развита икономика през 2024 г. по редица показатели, включително ръст на БВП, инфлация, безработица, фискална политика и представяне на капиталовия пазар.

Както общият икономически растеж, така и темпът на създаване на работни места са по-бързи, отколкото в Съединените щати. 

Гърция и Ирландия, които също бяха засегнати от дълговата криза, също се представят добре през 2024 г. Така е и с Дания, където икономиката беше подсилена от успеха на лекарствата против затлъстяване на Novo Nordisk. 

Но Испания е тази, която предлага най-добрия отговор на хората, които казват, че Европа е обречена на стагнация.

Нейната икономика бере плодовете на миналите реформи и предлага уроци за останалата част от континента, но в същото време служи и като предупреждение за съвременните испански политици.

Уроците на испанския успех

Един от уроците е, че за европейските държави може да е полезно да се съсредоточат върху услугите, вместо да "фетишизират" промишленото производство.

Въпреки че индустриалното производство не е спаднало толкова бързо в Испания, колкото в Германия, отчасти благодарение на по-ниските разходи за енергия, то все още е в застой. 

Но туризмът се възстанови от пандемичното дъно и страната се движи нагоре по веригата на стойността, изнасяйки все повече консултантски услуги и технологично ноу-хау, освен слънце и сангрия.

Услугите извън туризма са се повишили от около 5.5% от БВП преди пандемията до между 7-8% сега, по данни на банката BBVA.

Другият урок е свързан със силата на отворената икономика. Докато младите хора някога са напускали Испания в търсене на възможности, сега те се връщат обратно. От 2019 г. родената в чужбина работна сила в страната се е увеличила с около 1.2 милиона, предимно от Латинска Америка. 

Много от тези мигранти са на нископлатена и нискоквалифицирана работа, което означава, че въпреки че икономиката е със 7% по-голяма, в сравнение с 2019 г., тя е само с 3% по-голяма след корекцията за растежа на населението.

И все пак показателят е по-висок, отколкото в страни - като Великобритания и Канада, които регистрират подобен имиграционен бум, но реалният БВП на човек, всъщност, спада.

Испания привлича и инвестиции от китайски фирми. По-рано този месец автомобилният концерн Stellantis и китайският производител на батерии CATL заявиха, че ще построят нова фабрика за батерии в Сарагоса. 

Китайската автомобилна компания избра Барселона като локация, в която ще построи първия си европейски завод за производство. 

Най-важното е, че Испания демонстрира дългосрочните ползи от структурните реформи. Голяма част от успеха на страната отразява решенията за транформация на банковия сектор и пазара на труда след кризата.

Финансовият сектор се консолидира, а трудовите реформи улесняват договарянето между служители и работодатели и насърчават мениджърите да наемат повече постоянен персонал. 

Пакет от мерки, насочени към стимулиране на възобновяемите енергийни източници, включително премахването на т. нар. „слънчев данък“, който налагаше допълнителни такси върху слънчевата енергия, помогна за бума на възобновяемите енергийни източници. 

Какво предстои?

Естествено, не всичко в Испания изглежда "розово". Туризмът и имиграцията повишават цените на жилищата, а инвестициите и ръстът в производителността на труда не са се увеличили значително. 

В същото време, тромавото и крехко коалиционно правителство не успява да се справи с предизвикателствата и не е в състояние да прокара по-нататъшните реформи, необходими за стимулиране на дългосрочния растеж, включително в сферата на образованието и услугите. 

То приема тромави регулации, увеличавайки разходите за бизнеса и ще трябва да намери пари, за да увеличи разходите за отбрана, които са в размер на едва 1.3% от БВП.

Испания показва, че европейските икономики могат да се справят с на пръв поглед непреодолими предизвикателства. В същото време обаче, тя трябва да внимава да не се превърне и в негативен пример - за опасността от това да останеш неподвижен в един динамичен свят, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !