Изпълнението на стратегията на Европейския съюз да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. не започна гладко. След одобрението ѝ през 2020 г. Европа беше изправена пред поредица от предизвикателства, включително пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.

Въпреки че опасенията за климата стават все по-належащи, затруднените европейски икономики се изправят пред нови и нови кризи. А перспективите, според водещия консултативен орган на ЕС по климата, в момента са мрачни, пише Euronews.

"Дългосрочното планиране и развитие на енергийната инфраструктура в Европейския съюз не е съвместимо с целите за климата до 2030 г. и амбицията за въглеродна неутралност до 2050 г.“, заяви Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата през юни.

Напредъкът обаче в момента е по-скоро необходимост, отколкото избор. Освен непосредствените заплахи за здравето, породени от климатичната криза, икономиките на ЕС не могат да се надяват да процъфтяват на глобалната сцена, ако останат прекалено зависими от изкопаемите горива.

Подобна промяна е възможна, твърдят европейските лидери, но ефективното финансиране трябва да бъде приоритет.

Кой ще плати цената на енергийния преход?

Интегрирането на зелени технологии в производството на енергия първоначално ще увеличи разходите, но мненията са разделени по отношение на това кой трябва да плати сметката.

"Трябва да има дебат в Европа за това кой плаща за енергийния преход“, каза Фабиен Рокес, изпълнителен вицепрезидент на икономическата консултантска фирма Compass Lexecon.

Той дава за пример Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, който разчита основно на фискални мерки. В този случай парите идват от всички данъкоплатци, а не конкретно от потребителите на електроенергията.

В известен смисъл, финансирането на промяната на устойчивостта чрез данъци е логично, тъй като климатът е обществено благо.

Другият вариант, според експертите, е да се повишат цените на енергията, за да се прехвърлят нарастващите разходи върху потребителите в зависимост от тяхната консумация - тези, които използват повече, ще плащат повече.

Подобен подход обаче поражда опасения за домакинствата, които се затрудняват да покриват увеличаващите се разходи за живот.

Според Международната агенция по енергетика, около 30% от средствата за борба с климата, необходими в световен мащаб, ще трябва да дойдат от публичния сектор, а 70% - от частния.

Частното финансиране може да бъде осигурено и под формата на набор от инвестиции и финансови инструменти, като т. нар. "зелени облигации", например. 

Осигуряване на средства и ефективното им използване

Депутатът на Европейската народна партия в Европейския парламент Кристиан Елер отбелязва, че пазарната реформа е от съществено значение за осигуряване на адекватни средства за зеления преход.

"Знаем, че европейският пазар няма да осигури адекватно финансиране в сегашното си състояние. Банките не са в състояние да финансират прехода“, коментира той, цитиран от Euronews.

Едно от решенията, които той изтъква, е напредъкът в съюза на капиталовите пазари, който има за цел да създаде единен финансов пазар в целия ЕС. В момента финансовите системи все още са разпокъсани по национални линии, което усложнява трансграничните инвестиции.

"Ако имате фрагментиран капиталов пазар и искате да изградите портфолио от 100 или 200 бизнес случая, знаете, това би струвало много повече в Европа, отколкото в Съединените щати", обяснява Елер.

Евродепутатът подчертава, че освен увеличаването на възможностите за инвестиции, държавите от ЕС трябва да бъдат подкрепени и за достъпа до тези фондове.

Той дава пример с мерките за подкрепа след пандемията и Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като някои държави членки не са имали достъп до тези пари поради излишната бюрокрация. 

Ролята на солидарността

Европейските институции трябва да се съсредоточат върху хармонизирането на енергийните пазари в ЕС, смята Пиер Шелекенс, който ръководи стратегията и координацията в Генералната дирекция за енергетика в Европейската комисия.

По думите му, ако една държава-членка предложи по-високо ниво на компенсация за енергоемки индустрии, работещи с изкопаеми горива, това може да създаде неравнопоставени условия и да подкопае целите на блока в областта на климата.

Шелекенс отбелязва, че като се има предвид неотдавнашната енергийна криза в Европа, субсидиите за изкопаеми горива са били оправдани за подкрепа на индустриите и домакинствата.

Но след като ситуацията се нормализира, според него, трябва де се приложи различен и по-единен подход, който да направи така, че условията за субсидиране в отделните държави да станат идентични. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !