На фона на протестите в Китай срещу политиката на т. нар. "нулев COVID-19", все повече хора си задават въпроса колко още може да издържи на натиска правителството в Пекин и дали не наближава краят на строгите локдауни в страната. 

Не всички компании в Китай пострадаха по време на противоепидемичните ограничения. Регистрираната в Шънджън Andon Health, например, която произвежда тестове за COVID-19 и медицински изделия, отчете ръст на печалбата от 32 000% през третото тримесечие на годината, в сравнение със същия период на 2021 г., след като пусна устройствата си за тестване на пазарите в Китай и САЩ. 

35-те най-големи компании, произвеждащи тестове за COVID-19, събраха около 150 милиарда юана (21 милиарда долара) приходи през първата половина на 2022 г., създавайки ново поколение "пандемични магнати".

Но извън медицинския и фармацевтичния сектор в Китай, икономиката изпитва сериозни затруднения, пише The Economist. Локдауните и тежките ограничения върху пътуванията нанесоха сериозен удар върху доверието на потребителите и икономическия растеж.

През последните две седмици те вдъхновиха протести в цялата страна, като напрежението ескалира през уикенда. 

Младите хора по улиците на Шанхай на 27 ноември отхвърлиха перспективата за безкрайни тестове и блокировки, скандирайки: „Не искаме тестове за COVID, искаме свобода”.

Икономическите ефекти от опита на Китай да се отърве от коронавируса никога не са били по-ясно изразени. През седмицата до 14 ноември, когато новите случаи на COVID-19 се увеличиха значително, броят на вътрешните полети намаля с 45% на годишна база.

Трите най-големи авиокомпании в Китай са загубили общо 74 милиарда юана през първите девет месеца на 2022 г. 

Трафикът на метрото в десетте най-големи града в Китай е намалял с 32% на годишна база, а приходите на киносалоните, които са важен показател за желанието на хората да излизат навън, са се сринали с 64%. В момента са отворени само 42% от кината в Китай, а някои от най-големите затвориха окончателно. 

В момента се прилагат локдауни в градове, които представляват около една четвърт от брутния вътрешен продукт на Китай, надминавайки предишния пик от около една пета в средата на април, когато беше затворен само Шанхай.

Младежката безработица в страната достигна рекордно високо ниво от близо 20% през юли. Измерването на товарния трафик през седмицата до 25 ноември е с 33% под нивото си от предходната година.

А на фона на рекордния брой инфекции, политиците в Пекин все пак се опитват да задвижат икономиката. Централната банка обяви намаляване на задължителните резерви на кредиторите. Властите се опитаха да вдъхнат нов живот и на имотния пазар, където продажбите се сринаха рязко през последната година.

Мерките за облекчаване, обявени в средата на ноември, се стремят да помогнат на затруднените строителни компании да получат достъп до кредит, така че да могат да довършат проектите си.

Очаква се настроението да се подобри малко, но продължаващите локдауни и слабото потребителско доверие вероятно ще възпрапятстват потенциалните купувачи на жилища. А перспективите пред икономиката като цяло през 2023 г. изглеждат все по-мрачни, пише още изданието.

Строгите мерки срещу разпространението на COVID-19 някога изглеждаха като добър план. Докато останалият свят страдаше от привидно неудържимото разпространение на новите варианти на вируса през 2021 г., Китай до голяма степен изглеждаше върнал се към нормалния живот.

Смъртните случаи, свързани с COVID-19, бяха много малко, в сравнение с тези в много други държави. Но през 2022 г., когато на повечето места по света хората се научиха да живеят с вируса, политиката на Китай срещу пандемията изглеждаше крайно дезорганизирана и репресивна, включително и с блокирането на основния бизнес център на страната Шанхай. 

Гражданите са подложени на безкрайни тестове, а офисите и жилищните райони могат да бъдат затворени без предупреждение. Пътуването между градовете и провинциите е изключитено обременяващо, като всяка местна власт налага своя собствена версия на ограниченията срещу COVID-19.

Слуховете за края на политиката на т. нар. "нулев COVID" се въртят от седмици насам. На 11 ноември правителството издаде списък от 20 мерки, имащи за цел да облекчат някои ограничения, като премахването на необходимостта от карантина за вторичните контакти и намаляване на карантината на входящите пътници от 7 на 5 дни.

Мерките бяха приети от фондовите пазари като знак, че Китай планира постепенно облекчаване на противоепидемичната си политика, в резултат на което борсовите индекси в страната регистрираха временен ръст. 

Но изглежда плановете на държавното ръководството на Китай засега не предвиждат край на "нулевия COVID", а по-скоро фина настройка на политиката, целяща да я направи по-поносима за по-дълъг период от време.

И тъй като броят на новозаразените се увеличи в много градове, местните власти се върнаха към произволните масови локдауни. 

На фона на нарастващия натиск, политическите лидери в Пекин са изправени пред опасността да загубят контрол както върху вируса, така и върху общественото търпение. А прогнозите за следващите месеци са неясни.

Повечето анализатори очакват, че поне до следващата важна политическа среща на управляващата комунистическа партия през март линията на "нулевия COVID" ще продължи, като същевременно правителството ще се опитва да усъвършенства своите методи. Тази ситуация може да продължи през по-голямата част от 2023 г., ако властите не успеят да разработят стратегия за излизане от ограниченията. 

При тези условия перспективите пред икономиката са мрачни. Затварянето на бизнеси, жилищни райони и дори цели квартали вероятно ще продължи, въпреки че блокирането на цели градове може да бъде избегнато.  

Мултинационалните компании също очакват проблемите по веригата за доставки, свързани с локдауните в Китай, да продължат. Наскоро беше затворен китайски завод, който сглобява iPhone, което причини сериозни смущения за американския технологичен гигант Apple.

Фабриката, в която работят 200 000 души и е собственост на тайванската компания Foxconn, пострада от избухването на огнище на COVID-19 през октомври, което наложи частично затваряне. 

Някои експерти предвиждат, че страната ще премине от сегашното си "невротично" състояние към обичайния бизнес с минимално прекъсване между двете фази.

Тази оптимистична перспектива обаче не отчита рисковете от възникване на ситуация, която може да се превърне в един от най-големите катаклизми в световното обществено здравеопазване - потенциалното избухване на вълна от нови случаи на COVID-19 сред население, което почти няма изграден естествен имунитет срещу вируса. 

Този период може да включва повсеместно забавяне на търговската дейност, нови затваряния на фабрики и офиси, объркване на политиките на местно ниво и затруднения във веригите за доставки в продължение на седмици, а може би и месеци.

Анализаторите на японската банка Nomura прогнозират, че регионите, обхванати от локдауни в рамките на подобен сценарий, биха могли да представляват до 40% от брутния вътрешен продукт, като производството им може да спадне за едно или две тримесечия.

Но дори Китай да сложи край на политиката на "нулевия COVID" незабавно, положителните икономически ефекти вероятно няма да се усетят до 2024 г., според експертите на консултантската компания Capital Economics.

Преходът ще доведе до турбулентност и нестабилност, а растежът ще остане нисък още известно време. А в зависимост от това как местните власти прилагат ограниченията срещу COVID-19, не е изключено протестите по улиците на големите градове да продължат. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !