Какво друго са създали за нас римляните, освен канализацията, лекарствата, образованието, виното, обществения ред, напояването, пътищата, системата за прясна вода и общественото здравеопазване, пита раздразненият Редж във филма “Животът на Брайън“ на комедийната трупа „Монти Пайтън“.

Един от отговорите, според ново проучане, е широкопразпостранен конгитивен спад в цяла Европа заради огромните количества олово, които е бълвала процъфтяващата индустрия на металите, оформила империята.

Изследователи твърдят, че огромното разрастване на дейността за добив и обработка на метални руди, по-конкретно, е довело до ръст в замърсяване на въздуха по време на пика на империята, което пък е понижило с 2-3 пункта коефициента на интелигентност (IQ) на хората по тези ширини.

“Удивително е, че успяхме да установим количествено замърсяване на въздуха над Европа преди близо 2 000 години и да оценим потенциалните здравни ефекти върху древната римска цивилизация,” казва пред The Guardian доктор Джоузеф Макконъл от Desert Research Institute в Невада.

“Нашите констатации показват, че антропогенните емисии от индустриалните дейности са довели до широкоразпространени поражения върху човешкото здраве в продължение на над две хилядолетия,” допълва той.

Римските лекари са били наясно с опасностите от натравянето с олово, но въпреки това металът се е използвал във водопроводи, съдове за готвене и си проправя път и до лекарствата, козметиката и играчките.

Металът е бил поглъщан и целенасочено, след като римпляните откриват, че съдържащи олово сиропи помагат за съхранението и подслаждането на виното.

И докато натравянето от замърсена храна и вино е по-вероятно да е било проблем на висшите класи, цялото население е дишало оловото във въздуха, генерирано от огромните мини и топилни дейности на империята, като то е било страничен продукт от рафинирането на сребро и злато.

За да проследят нивата на замърсяване на въздуха с олово по римско време, Макконъл и международен екип от изследователи са анализирали ледени ядра от Антарктика.

Те са предоставили времева линия на концентрацията на олово в атмосферата от 500 година преди новата ера до 600 година след Христа.

В своя публикация в Proceedings of the National Academy of Sciences изследователите описват как ледените ядра са разкрили рязко увеличение на замърсяването с олово около 15 преди Христа след възхода на Римската империя.

След това тези нива остават завишени до упадъка на Пакс Романа - времеви период от около 200 години на относителен мир и просперитет, който приключва през 180 г. от Новата ера. Макконъл изчислява, че през този период империята е отделила над половин милион тона олово в атмосферата.

За да изчислят ефекта на това замърсяване, учените са превърнали атмосферните модели в карта на това как оловото се е разпространило в Европа.

След това са разчитали на съвременни изследвания, за да изчислят каква част от невротоксичния материал би се натрупал у децата, както и ефекта, който може да е оказал върху тяхното IQ.

Средно нивото на олово в кръвта на децата в пика на Римската империя може да се е увеличил с 2.4 микрограма на децилитър, установяват учените, намалявайки тяхното IQ с 2.5 – 3 пункта.

Ако се вземат предвид и други странични фактори, нивото на оловото в кръвта на децата може да е достигнало около 3.5 микрограма на децилитър.

По някои оценки населението на Римската империя е наброявало над 80 милиона души в нейния пик, което означава, че около четвърт от световното население може да е било изложено на замърсяване с олово вследствие на добива и преработката му.

Ефектите от отравянето с олово може да бъдат толкова тежки, че учените са дебатирали дали това е допринесло за краха на империята.

“Понижение на IQ-то с 2.5-3 пункта може да не звучи много, но то е било за цялото население и за период от близо 180 години,” казва Макконъл.

“Оставям на епидемиолозите, историците и археолозите да определят дали нивата на замърсяване с олово в атмосферата и здравните последици, които ние установихме, са били достатъчни, за да променят хода на историята.”

Замърсяване на въздуха с около пада след Римската империя, но нараства отново през 20-и век с Индустриалната революция и изгарянето на изкопаеми горива, в това число и горивата за автомобили със съдържание на олово.

Проучване от 2021 г. на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ установява, че нивото на олово в кръвта на децата на възраст между 1 и 5 години пада от 15.2 на 0.83 микрограма на децилитър в периода между края на 70-те години и 2016 г. след забраняването на оловните горива.