Правителствата и компаниите на развиващите се държави са пласирали рекордните 50 милиарда долара дълг през първите дни на 2024 г. Емитентите на облигации бързат да се възползват от резкия спад в доходностите и да "заключат" по-ниски лихвени плащания, пише Financial Times. 

С емисията облигации на стойност 12 милиарда долара от Саудитска Арабия тази седмица, общата стойност на пласираните дългови ценни книжа от развиващите се икономики от началото на 2024 година набъбна до 51 милиарда долара, по данни на Dealogic.

За сравнение, те са продали дългове в размер на 42 милиарда долара през същия период на миналата година. От общата сума за тази година 29 милиарда са емитирани от правителствата, а останалите - от частни компании. 

Саудитска Арабия - най-големият износител на петрол в света, вече е финансирала около половината от прогнозирания си фискален дефицит тази година, което е доказателство, че несигурността по отношение на курса на американските лихвени проценти тласка страните да фиксират заемите си колкото е възможно по-рано.

Въпреки спада на доходността, продажбата привлече търсене на стойност 30 милиарда долара, което показва здрав "апетит" на инвеститорите.

Цената на дълга на развиващите се пазари се повиши силно към края на 2023 г. - на фона на очакванията, че Федералният резерв ще облекчи паричната политика по-бързо от очакваното и успешно ще осигури така нареченото "меко кацане" на икономиката.

По-ниската доходност на държавните облигации на САЩ прави възвръщаемостта на активите на развиващите се пазари по-привлекателна за инвеститорите.

Тъй като емитентите и техните съветници не са сигурни колко дълго ще продължи ралито, много държави искат да приключат сделките си по-рано.

След като в продължение на няколко години нарастващите лихвени проценти в развитите икономики примамваха инвеститорите далеч от нововъзникващите пазари, сега те отново се превръщат в привлекателна алтернатива.

Облигациите в местна валута биха могли да се представят по-добре, ако централните банки на развиващите се страни успеят да намалят лихвите тази година, докато външните дългове ще бъдат увеличени от отслабването на долара.

Мексико традиционно е първият пазар, който емитира облигации в началото на годината, но този месец продажбата на дълга от страна на страната беше най-голямата досега със 7.5 милиарда долара.

Облигациите привлякоха доста голямо търсене от 21 милиарда долара, което отразява оптимизма относно привеждането в съответствие със силната икономика на САЩ и инвестициите във веригата за доставки.

Тазгодишните продажби на облигации изглежда показват, че пазарите са отворени само за правителства със сравнително висок инвестиционен кредитен рейтинг, като Саудитска Арабия и Мексико.

Достъпът на държавите с т. нар. "junk" рейтинги (ниво B или по-ниско) вероятно ще остане почти невъзможен и тази година, оставяйки ги неспособни да рефинансират задаващите се падежи.

Това може да стане само при рискова двуцифрена доходност, която бързо би влошила платежните им баланси. 

Облигациите на Кения на стойност 2 милиарда долара, които падежират през юни, ще се разглеждат като индикация за състоянието на пазара тази година.

Найроби сигнализира, че ще прибегне до банкови заеми за развитие, за да изкупи обратно част от дълга, вместо да търси рефинансиране на облигационния пазар.

Най-голямата икономика в Източна Африка емитира облигации при лихви от 6-7 процента през 2014 г., по време на ерата на почти нулеви лихвени проценти в САЩ, които тласнаха инвеститорите към глобален "лов" за високодоходни активи. 

Инвеститорите очакват референтните 10-годишни облигации на САЩ да запазят възвръщаемост от над 4% тази година.

В резултат на това те също ще наблюдават дали страните, застрашени най-силно от неизпълнение, като Египет, който е изправен пред изплащане на външен дълг от около 30 милиарда долара тази година, могат да получат повече заеми от Международния валутен фонд, пише още изданието. 

Пазарните участници обаче не очакват вълна от неизпълнения на лихвени плащания през 2024 г. Етиопия беше единственият значителен суверенен заемополучател, който изпадна в неизпълнение миналата година след вълната от провалени емисии през 2022 г., в която попаднаха Гана, Русия, Украйна и Шри Ланка.

Години по-късно много от тези държави, и дори по-ранни неизпълнения - като Замбия, която спря плащанията през 2020 г., остават обвързани в дълги преговори за преструктуриране на дълга.

Техният опит кара останалите кредитополучатели да считат неизпълнението на задълженията си като последна отчаяна мярка.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !