• Българската ритейл асоциация (БРА) алармира за „изкуствено създадена административна блокада“ при наемането на работници от трети страни.
  • Според организацията, тромавите и недигитализирани процедури, отнемащи до 9 месеца, са форма на „административен саботаж“ срещу икономиката.
  • Бизнесът настоява за спешни реформи, включително пълна дигитализация, увеличаване на квотите и откриване на консулство в Непал.

Българската ритейл асоциация (БРА) изрази крайна тревога от условията, в които бизнесът е принуден да оперира през 2026 г., определяйки ги като „изкуствено създадена административна блокада“.

В своя позиция, разпространена до медиите, от асоциацията заявяват, че вместо да бъде партньор в решаването на острия кадрови дефицит, държавата се е превърнала в основен генератор на несигурност.

Според търговците, настоящата система за внос на работна ръка е не просто бавна, а „технологично и функционално компрометирана“.

Основни проблеми пред бизнеса

От БРА посочват редица системни проблеми, които водят до деструктивни процеси и финансови загуби. Процедурите за наемане на чуждестранни служители отнемат между 6 и 9 месеца, което е абсурдно за динамичния ритейл сектор. През този период работодателите са в пълно неведение, а наемането се превръща в хазартен процес.

Въпреки обещанията за електронно управление, бизнесът се сблъсква с „дигитализация на хартия“. Работодателите са принудени физически да пренасят папки с документи между институциите, като МВР, Агенция по заетостта и ДАНС, нямащи ефективна свързаност помежду си.

"Подаването на документи е еднопосочен процес без право на диалог. Когато администрацията открие техническа неточност, тя не сигнализира оперативно, а оставя преписката да „отлежи“, докато работодателят сам не установи забавянето. Тази липса на съдействие граничи с административен произвол."

Допълнителни проблеми възникват и при издаването на визи. Тъй като България няма дипломатически представителства в ключови пазари - като Непал, бизнесът е зависим от консулските служби в Индия, където часовете за прием често се препродават на „черно“, а отказите са непрозрачни.

Pixabay

Икономически последици и искания за реформа

Всеки ден забавяне води до директни загуби както за държавния бюджет под формата на неплатени данъци и осигуровки, така и за бизнеса заради нереализирани обороти.

От асоциацията предупреждават, че в условията на пълноправно членство в Шенген, България рискува да се превърне в „транзитна зона“ за работници, които бързо ще се насочат към държави с по-прозрачна администрация.

В името на икономическата стабилност, БРА настоява за незабавна промяна в няколко приоритетни точки:

  • Увеличаване на квотите за наемане на работници от трети страни или пълното им отпадане за сектори с доказан дефицит на кадри.
  • Пълна дигитализация и премахване на изискването за физическо подаване на документи в Дирекция „Миграция“.
  • Единна информационна система, която да позволява реален мониторинг на всяко заявление и автоматични известия за статуса му.
  • Строг контрол върху сроковете и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при просрочване от страна на администрацията.
  • Оптимизация на изискванията за свидетелства за съдимост чрез приемане на електронни апостили.
  • Сключване на двустранен договор с Непал и разкриване на българско консулство в Катманду, за да се улесни наемането на непалски работници, които са се доказали като изключително надеждни за сектора.

„Бизнесът не иска привилегии, а работещи институции. Продължаването на сегашната практика е форма на административен саботаж срещу българската икономика“, завършва позицията на Българската ритейл асоциация.

Позицията на държавата

Расте интересът към наемане на работници от трети страни у нас. Тенденцията се запазва през последните години, но е особено отчетлива в началото на тази - само до момента през 2026 г. са допуснати около 16 хил. души. 

Това съобщи през март директорът на Агенцията по заетостта Смилен Вълов на среща, посветена на сезонната заетост в туризма. Според актуалните данни, към момента няма забавяне при разглеждането на заявленията за краткосрочна сезонна заетост.