Големите американски компании живеят в истински кредитен рай.

Евтините заеми стимулираха растежа на корпоративните печалби през последното десетилетие, но дории сега най-големите фирми  до голяма степен са "имунизирани" от ефектите на затягането на паричната политика на Федералния резерв на САЩ, пише The Economist. 

Това е така, защото много от тях са теглили огромни заеми при ниските, фиксирани лихвени проценти по време на пандемията от COVID-19. Тази разлика се очаква да бъде уредена с времето чрез рефинансиране на дълга при настоящите по-високи лихви.

Засега обаче така наречената "падежна стена" на дълговете с изтичащ срок изглежда управляема. 

Не всички обаче успяват да избегнат въздействието на паричната политика. Компаниите имат трилиони долари дълг с плаваща лихва и лихвени плащания, коригиращи се заедно с пазара, който изведнъж стана много по-скъп.

Компаниите рядко хеджират лихвените си рискове, което означава, че сега се изправят пред все по-високи разходи за обслужването на своите задължения.

Междувременно, тъй като американският икономически растеж остава устойчив, централните банкери от Фед предупреждават, че лихвените проценти ще трябва да останат високи за по-дълго време. Това ще тласне все повече кредитополучатели до критичната точка.

Сега пазарните участници си задават два много тежки въпроса - колко зле ще станат нещата и кой точно ще загуби?

Заеми за всеки и по много

След глобалната финансова криза от 2007-09 г. компаниите теглеха заеми бързо и без усложнения.

Швейцарската банка UBS оценява стойността на неизплатените синдикирани банкови корпоративни заеми в САЩ (такива, които се управляват от няколко банки) на около 1.4 трилиона долара, а активите, управлявани от частни кредитори - на повече от 1.5 трилиона долара. 

И двата вида корпоративен дълг се разраснаха, за да обслужват бума на изкупуванията от страна на частните компании през последното десетилетие.

Традиционните синдикирани заеми се уреждат от банките, преди да бъдат продадени на десетки инвеститори, докато частното кредитиране обикновено включва по-малки заеми, създавайки по-малко ликвиден и по-непрозрачен пазар.

Но и при двата вида финансиране все повече кредитополучатели срещат затруднения. От 2010 г. средният годишен процент на неизпълнение на пазара на синдикираните заеми е по-малко от 2%.

Според Fitch, неизпълнението на задълженията е нараснало до 3% през 12-те месеца до юли тази година спрямо 1% година по-рано. Рейтинговата агенция смята, че този дял може да стигне 4.5% през 2024 г. 

Преструктурирането и фалитите в този мащаб представляват по-скоро пролетно почистване, отколкото дълбокото страдание, изпитано по време на финансовата криза, когато просрочените заеми надхвърлиха 10%.

Но ако лихвите останат по-високи за по-дълъг период от време, както прогнозират централните банкери, броят на проблемните фирми ще нарасне.

Въпреки че всички компании с нехеджирани дългови салда с плаващ лихвен процент са уязвими, тези, натоварени с дългове при изкупуване на частни капитали при високи оценки по време на неотдавнашния бум на корпоративните сливания и придобивания, са особено изложени на риск, пише още изданието. 

Забавянето на растежа на печалбите означава, че за кредитополучателите ще е по-трудно да си позволят дълг с плаваща лихва. JPMorgan Chase анализира 285 кредитополучатели на големи синдикирани кредити в края на юни, преди последното увеличение на лихвения процент от страна на Фед.

Фирмите, които се финансират само с такива инструменти, отчитат ръст на лихвените плащания с 51% на годишна база. Състоянието им рязко се разминава с тези, които вместо това са използвали пазарите на високодоходни облигации за фондове с фиксиран лихвен процент.

Според проучването, лихвените разходи на тези бизнеси са се увеличили с по-малко от 3%.  

На пазара на частния дълг, където делът на проблемните кредити по принцип е по-висок, кредитополучателите се сблъскват с подобни проблеми. Според Bank of America, сега разходите за лихви поглъщат половината от печалбите на фирмите, чиито заеми са отпуснати от частни кредитори.

Задълбочаването на проблемите не само би затруднило намирането на институции, желаещи да инвестират пари в частни дългови фондове, но също така ще се разпространи и към пазара на банковите заеми. 

Кой ще поеме загубите?

Сега вниманието се насочва към това кой ще поеме тежестта на загубите. Кредиторите днес очакват да възстановят по-малка част от от инвестициите си, след като дадена фирма изпадне в неизпълнение, отколкото в по-ранни епохи.

Тази година така наречените проценти на възстановяване при дълговите инструменти с най-нисък рейтинг (т. нар. "junk" облигации) са доста под средните дългосрочни стойности. 

Анализ на Goldman Sachs показвна, че нарастването на кредитополучателите, които разчитат единствено на заеми, вместо да заемат и от пазарите на облигации, може да потисне още повече възстановяването.

Тази тенденция концентрира "болката", причинена от нарастващите лихвени проценти и, също така, е вероятно да остави по-малко стойност за инвеститорите, когато се окажат около масата за преструктуриране или в съда по дело за несъстоятелност, тъй като ще има повече искове, обезпечени с активите на фирмата.

Представянето на частните пазари също се следи внимателно. Защитниците на частния дълг отдавна твърдят, че те са по-подходящи за периоди на по-високи неизпълнения, тъй като разходите за координация между малка група кредитори са по-ниски, което прави коригирането на проблемните баланси по-лесно.

Ако частните пазари наистина се справят по-добре от големите синдикирани банкови кредити по време на настоящите сътресения, това би подкрепило опитите им да привлекат финансиране в бъдеще.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !