Правителствата по света дължат безпрецедентните 91 трлн. долара - сумата почти се равнява на размера на глобалната икономика и в крайна сметка, ще се отрази сериозно на населението.

Дълговото бреме нарасна толкова много - отчасти заради разходите около пандемията, че вече представлява увеличаваща се заплаха за стандарта на живот дори в богатите икономики, в това число и в САЩ.

Въпреки това, в година на избори по света, политиците до голяма степен пренебрегват проблема, като не желаят да предприемат данъчни увеличения или ограничения на разходите, за да се борят с огромните заеми.

В някои случаи те дори дават разточителни обещания, които биха могли най-малко да повишат отново инфлацията и дори да предизвикат нова финансова криза.

През миналата седмица от Международния валутен фонд (МВФ) повториха предупреждението си, че “хроничните фискални дефицити” в САЩ трябва да бъдат “разгледани спешно.” Инвеститори отдавна споделят това безпокойство относно дългосрочната траектория на щатските финанси.

“Продължаващите дефицити и увеличаващото се дългово бреме обаче превърнаха това повече в средносрочно опасение,” казва пред CNN ръководителят във Vanguard Роджър Халам - една от най-големите компании за управление на активи в света.

С увеличаването на дълговото бреме по света, безпокойството на инвеститорите се засилва. Политическите сътресения във Франция засилиха опасенията относно задълженията на страната, което повиши доходността по държавните ѝ облигации.

След първия кръг от предсрочните избори в неделя стана ясно, че някои от най-големите страхове на пазарите може да не се оправдаят. Дори обаче и без призрака на незабавна финансова криза, инвеститорите настояват за по-голяма доходност, за да купуват дълга на много от правителствата, докато дефицитът между разходите и данъците се увеличава.

По-високите разходи за обслужване на дълга означават по-малко налични средства за важни обществени услуги или за реагирането на кризи, като финансови сривове, пандемии или войни.

Тъй като доходността по държавните облигации се използва за определянето на цената на други видове дълг, като ипотечни кредити, повишаващата се доходност също така означава по-скъпи кредити за домакинствата и за бизнеса, което пък вреди на икономическия растеж.

С увеличението на лихвените проценти, частните инвестиции падат, а способността на правителствата да вземат заеми, за да реагират на икономически спадове, намалява.

Справянето с дълговия проблем на САЩ ще изисква или увеличения на данъците, или намаляване на обществените разходи, като програми за социално и здравно осигуряване, казва Карън Дайнан, бивш старши икономист на Министерството на финансите на САЩ и настоящ преподавател в Harvard Kennedy School.

“Много политици не искат да говорят за трудните решения, които ще се наложи да бъдат взети. Това са много сериозни решения и те може да бъдат много значими за живота на хората“.  

Кенет Рогоф, преподавател по икономика в Харвардския университет, споделя мнението, че САЩ и други държави ще трябва да направят болезнени корекции. Дългът “вече не е безплатен,” казва той пред CNN.

“През миналото десетилетие много учени, политици и централни банкери смятаха, че лихвите ще бъдат винаги близки до нулата и започнаха да гледат на дълга като на безплатен обяд”.

Заговор за мълчание

В САЩ федералното правителство ще похарчи 892 млрд. долара през настоящата финансова година за плащане на лихви по дълга. Сумата е по-голяма от заделената за отбрана и наближава бюджета на здравноосигурителната програма Medicare.

Следващата година лихвените плащания ще надхвърлят 1 трлн. долара при държавен дълг от над 30 трлн. долара – сума, която се равнява на размера на щатската икономика, според Бюджетната служба на Конгреса.

От службата очакват дългът на САЩ да достигне 122% от БВП само след 10 години. А през 2054 г. той се очаква да бъде 166% от БВП, което ще забави икономическия растеж.

И така, колко дълг е прекалено много? Икономисти не смятат, че има “предварително определено ниво, при което на пазарите се случват лоши неща,” но повечето смятат, че ако дългът достигне 150% или 180% от БВП, това означава “много сериозни разходи за икономиката и за обществото като цяло,” казва Дайнан.

Въпреки нарастващата тревога около федералния дълг, нито Джо Байдън, нито Доналд Тръмп обещават фискална дисциплина преди предстоящите президентски избори.

По време на първия дебат между двамата през миналата седмица всеки от кандидатите обвиняваше другия, че в влошил ситуацията или чрез данъчни облекчения от страна на Тръмп, или чрез допълнителни разходи от страна на Байдън.

Британските политици също са заровили главата си в пясъка преди изборите. От влиятелния мозъчен тръст Институт за финансови изследвания заклеймиха “заговора за мълчание” между двете основни политически партии в страната относно лошото състояние на публичните финанси.

“Независимо от това кой ще вземе властта след изборите, ще трябва да се изправи пред труден избор, освен ако не извади късмет,” казва директорът на IFS Пол Джонсън. “Да вдигнат данъците с повече, отколкото са ни казали, да орежат разходите в някои сфери или да вземат още заеми.”

Страни, които се опитват да се справят с дълговия проблем, изпитват затруднения. В Германия продължаващите спорове относно лимита на дълга поставиха управляващата коалиция под огромен натиск. Политическото противопоставяне може да достигне своя връх този месец.

В Кения реакцията срещу опитите за справяне с дълговото бреме на страната в размер на 80 млрд. долара беше много по-лоша. Предложените увеличения на данъците предизвикаха национални протести, при които загинаха 39 души, което пък накара президента Уилям Руто да заяви през миналата седмица, че няма да подпише направените предложения.

Плашещият пазар на облигации

Проблемът с отлагането на усилията за ограничаване на дълга е, че оставя правителствата уязвими на далеч по-сериозно дисциплиниране от страна на финансовите пазари.

Великобритания е най-пресният пример за това сред големите икономики. Бившият премиер Лиз Тръс предизвика срив на паунда през 2022 г., когато се опита да наложи големи ограничения на данъците, финансирани с увеличаване на дълга.

Тази заплаха не е отминала. Да вземем Франция. Рискът от финансова криза там стана сериозно притеснителен буквално за ден, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори през миналия месец.

Инвеститорите се притесняват, че гласоподавателите ще изберат парламент от популисти, които ще харчат повече и ще намалят данъците, което допълнително ще увеличи вече големите задължения на страната и бюджетния ѝ дефицит.

Въпреки че този възможно най-лош сценарий сега изглежда по-малко вероятен, това, което ще се случи след втория тур на изборите в неделя, далеч не е сигурно. Доходността по френските държавни облигации продължава да нараства, като във вторник достигна най-високите си нива от осем месеца.

Дайнан казва, че финансовите пазари могат много бързо да се изнервят от “политическата дисфункция”, която кара инвеститорите да се съмняват в готовността на дадено правителство да обслужва дълга си.

“Проявяваме склонност към липсата на въображение относно това доколко нещата могат да се объркат. Ако има някакво голямо събитие, при което пазарът се изплаши относно дълга на САЩ, това няма да е нещо, което е било на радара ни”.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !