В продължение на повече от десетилетие потокът от трансатлантически капитали се движеше в една посока, подпомагайки възхода на неудържимия долар и оставяйки еврото далеч назад. Сега най-големите инвеститори казват, че тенденцията може би се обръща.

Европейската валута преживява възраждане, което е рядко наблюдавано от създаването ѝ през 1999 г. Еврото е на път да запише най-добрата си година от две десетилетия, а компании за управление на активи като Amundi SA, сменят песимистичната нагласа с оптимистична. 

В резултат на това решимостта на Доналд Тръмп да реформира световната търговия даде шанс на европейските политици да постигнат това, което отдавна искат - валута, на която се гледа като на подкрепа за силна, стабилна икономическа сила, а не за разпокъсан и податлив на кризи континент.

Въпреки продължаващата неяснотата около търговската война на американския президент, инвеститори като Андреас Кьониг от Amundi казват, че силите, задвижени през бурните седмици в началото на април, не могат лесно да бъдат отменени. Еврото поскъпна до 1.15 спрямо долара през миналия месец, което бе най-високото му ниво от края на 2021 г.

„Това е структурна промяна и тя може да продължи много по-дълго и много по-надалеч, отколкото си представяме в момента“, казва Кьониг.

Залогът е рискован, не на последно място, защото представлява много рязък обрат спрямо януари. Европа все още има много проблеми, а далеч не е ясно как ще изглеждат политиките на Тръмп през следващите месеци, докато САЩ договарят търговски сделки със страни, в това число Великобритания и Китай.

Все пак е трудно да се надцени размерът на потенциалните инвестиционни средства, които биха могли да започнат да се насочват към европейските активи. Дори частично обръщане на трилионите долари, които европейски инвеститори са вложили в САЩ през последните 15 години, за да си осигурят по-висока доходност и достъп до по-бърз растеж, би могло да окаже сериозно въздействие върху единната валута.

Междувременно, политици като френския президент Еманюел Макрон търсят възможност да засилят позициите на еврото като резервна валута. В момента делът на еврото е едва 20%, докато този на долара е близо 60%, като това господство се е променило малко с течение на времето.

Това представлява един забележителен обрат за валута, която изглеждаше обречена на провал в разгара на кризата с държавния дълг през 2011 г. Силният валутен курс обаче може да бъде нож с две остриета, защото той тласка нагоре цените на стоките в чужбина и вреди на износителите. Олаф Шик, главен финансов директор на Continental AG, предупреди през миналата седмица, че силното евро ще окаже натиск върху продажбите и печалбите на производителя на гуми.

„Митата вече повишиха цените на стоките в САЩ, а по-силното евро би ги оскъпило още повече“, казва Джейн Фоли, ръководител на отдела за валутна търговия в Rabobank. „Още един внезапен скок в стойността на еврото вероятно би бил обезпокоителен.“

Зад силата на еврото стоят два катализатора. Първо, решението на Тръмп през февруари да ограничи десетилетията военна подкрепа за Европа накара Германия да се откаже продължилите с години фискални икономии и да стартира план за разходи от 1 трлн. евро, който беше възприет като повратна точка за дългосрочните перспективи за растеж на блока.

След това администрацията на САЩ обяви пакет от мита, които имат за цел да пренасочат световната търговия, което засили риска от рецесия и подкопа прекомерната привилегия, на която отдавна се радваха американските активи. Еврото скочи заедно с традиционните валути убежище, като швейцарския франк и йената, докато при долара и американските държавни облигации последваха разпродажби - необичаен феномен, който предполага, че инвеститорите са спрели да третират долара като актив убежище.

Повечето от тези мита сега са замразени до юли, за да се даде време на администрацията на Тръмп да сключи някои търговски споразумения, а те все още може да бъдат сериозно понижени. Ако това се случи, инвеститорите може да започнат да насочват вниманието си обратно към все още бавния икономически растеж на Европа и факта, че лихвените проценти се понижават, ограничавайки потенциалната възвръщаемост от активите на континента.

На този етап обаче мнозина са оптимистично настроени към еврото. Deutsche Bank, която до януари прогнозираше, че еврото ще падне под паритет с долара тази година, сега очаква то да поскъпне до 1.20 долара до декември. До края на 2027 г. германската банка предвижда покачване до 1.30 долара.

Друг фактор, който подкрепя аргумента, че в ход е структурна промяна, е вълната от валутно хеджиране от страна на чуждестранни инвеститори в американски акции и облигации, за да се предпазят от по-нататъшен спад на долара.

Джим Карон, главен инвестиционен директор в Morgan Stanley Investment Management, е поредният портфейлен мениджър, убеден, че „глобалното ребалансиране“ е в ход. За него фискалните стимули на Германия са ключов двигател, привличащ капитали към пазар с атрактивни дългосрочни оценки и перспективи за по-висока възвръщаемост.

„Не смятаме, че пренасочването към еврото е преувеличено“, каза Карон. „Всъщност смятаме, че то е подценено и стойността му може да се повиши още много.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !