Древна вкаменелост, открита в щата Ню Йорк, изглежда като фино изработено бижу – тя обаче е портал към естествения свят от преди 450 милиона години.

Поразителният фосил е наскоро идентифициран вид членестоноги, далечен роднина на днешните раци, скорпиони и паяци, който прилича на съвременна скарида. Съществото е живяло на дъното на океана преди около 450 млн. години.

Наречено Lomankus edgecombei, членестоногото е със забележително ярък златист цвят, защото е запазено в железен пирит – минерал, по-известен като златото на глупака. Това е изключително необичаен начин за образуване на вкаменелости.

Фосилът, един от петте подобни екземпляра, описани в статия в списание Current Biology, е намерен в богата на вкаменелости зона в щата Ню Йорк, известна като Леглото на Бийчър.

Водещият автор на изследването Люк Пари започва да изследва вкаменелостите, когато е постдокторант в музея на Йейл - Peabody, където се съхраняват три от екземплярите.

Колекционер дарява два други екземпляра на Ю Лиу - съавтор и професор по палеобиология в университета Юнан в Китай. Те вече също са част от колекцията на Peabody.

Тъй като пиритът е плътен, Пари успява да сканира фосила с помощта на компютърна томография, за да разкрие скрити подробности от неговата анатомия. Откритието хвърля светлина върху това защо членестоногите са развили придатъци, стърчащи от главите им.

Запазването на вкаменелости в пирит е изключително рядко. През последните половин милиард години има само няколко примера за места, на които се е случвало това, допълва Пари.

„Искри като злато“

Lomankus е изключителна находка, смята Стив Брусат, професор по палеонтология и еволюция в Училището по геонауки към Университета в Единбург. Според него, това е „една от най-зашеметяващите визуално вкаменелости. Блести като злато и изглежда от музей на изкуството.“

„Златото на глупака показва фини детайли на много от частите на тялото на това членестоного - включително малките тънки сензорни структури, стърчащи от главата му. Обикновено такива деликатни неща биха били заличени, след като животното умре и бъде погребано, но тук златото на глупака ги е запазило.“

Видът, който принадлежи към изчезнала група, наречена megacheira, е кръстен на експерта по членестоноги Грег Еджкомб, изследовател от Природонаучния музей в Лондон.

Lomankus, който няма очи, вероятно е използвал придатъците, за да се ориентира в океанските утайки, в които е живял, според проучването. Главата на вида е подобна на тази на живите членестоноги, което означава, че придатъците му са древен еквивалент на антените на насекоми или устата на скорпиони или паяци.

Днес има повече известни видове членестоноги от всяка друга група животни на Земята. Тяхната адаптивна глава и придатъци, които Пари описва като „биологично швейцарско ножче“, са една от причините този вид да процъфтява толкова дълго.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !