Когато наскоро посещава родния си град Лайджи в Източен Китай, Гуо Пин получава истински шок - местното правителство е продало редица държавни активи, включително два язовира.

Финансите на малкия град, както и тези в съседното пристанище Кингдао, са под напрежение, което принуждава служителите да намерят нови източници на приходи. 

Това означаваше разпродажба, и то дори на големи части от регионалната инфраструктура. Приватизацията е част от това, което Гуо Пин, както и много негови сънародници, разглеждат като постепенно икономическо влошаване, пише The Economist.

Има много китайски градове, които се затрудняват да плащат сметките си. Докато политиците работят за съживяване на икономиката на страната, данъчните приходи продължават да спадат.

Имотната криза влошава нещата, накърнявайки способността на местните власти да продават права за ползване на земя на строителните предприемачи, което доскоро беше един от основните им източници на доходи.  

Спешно търсене на приходи

Приходите, свързани със земята, са спаднали до 26% от общите приходи на местните власти през миналата година, което е сериозно понижение спрямо отчетените 36% през 2020 г.

Затова градските власти са подложени на силен натиск да измислят нови начини за набиране на средства, без значение доколко те са популярни или не. 

Автобусните превозвачи в малките градове спират услугите, държавните служители се оплакват от забавяне или намаляване на заплатите, а данъчните власти търсят неплатени сметки десетилетия назад.

Градовете повишават и глобите за нарушения. В Ужоу, Южен Китай, например, те осигуряват почти половината приходи от данъците, в сравнение с по-малко от 8% в повечето градове.

След отмяната на таксите по магистралите за повече от десетилетие, провинции, като Анхуей, Гансу и Шандонг, започнаха да ги събират отново.

На този фон, продажбата на част от държавните активи изглежда напълно логична. Местните финансови анализатори настояват, че градовете пазят невероятни богатства.

Те контролират продажбата на земя и притежават разнообразни портфейли, които включват дялове в държавни фирми, паркове, комунални услуги, влакови линии и дори будистки храмове. 

Смята се, че ако местните власти успеят да монетизират само малък дял от тях, като ги дават под наем или продават на частния сектор, те може да успеят да запушат някои от дупките в бюджетите си.

Въпреки че и преди Китай е продавал държавни активи, централното правителство за първи път започва да насърчава официално приватизацията през 2022 г.

Тогава то призова местните власти да „ревитализират“ своите активи – с други думи, да ги продадат, дадат под наем или рефинансират, като средство за намаляване на дълговете.  

Миналата година вътрешен документ, разпространен от Държавния съвет на Китай, инструктира дузината най-задлъжнели провинции да вземат мерки и да оздравят финансовото си състояние.

Много от тях вече са се съобразили с този призив. До май тази година правителството на Ганджоу в Югоизточен Китай е получило 370 милиона юана (50 милиона долара), като е позволило на общинските водоснабдителни и автобусни компании да продават парцели земя. 

Някои местни власти "пакетират" по-търсените правителствени проекти с активи, които искат да изхвърлят, подтиквайки купувачите да вземат нежеланите от никого офис сгради или индустриални паркове.

Тези продажби на активи сега набират скорост. В крайбрежните провинции Шандонг и Дзянсу неданъчните приходи, които включват приходите от разпореждане с активи, са нараснали с 15% през първата половина на годината.

В Кингдао цената на държавните активи, продадени на местната борса, достигна 5.9 милиарда юана миналата година - повече от два пъти спрямо предходната. Това включва продажба на права за ползване за седем язовира с договори, които продължават до 40 години.

Колко активи могат да бъдат продадени?

Първата пречка е да се установи какво държавата действително притежава под формата на реални активи. За тези на възраст повече от две десетилетия документацията е лоша или непълна. С разрастването на китайските градове много от тях са обединени с други юрисдикции или са се появили от местните райони. 

Хуанг Уенин от S&P Global Rating отбелязва, че сградата, в която е израснала в Пекин, е била собственост на държавна фирма, въпреки че на служители на друга държавна фирма е било позволено да живеят в нея като част от неофициално споразумение.

Трета държавна фирма може също да има претенции към сградата. С течение на десетилетия липсата на документация и изгубените записи означават, че сградата никога не е била разрушена. Така един потенциално доходоносен парцел земя остава незастроен.

Съществуват рискове и за купувачите, които се интересуват от придобиване на държавни активи, тъй като те имат почти свещен статут. За разлика от Русия, която продаде много от активите си след разпадането на Съветския съюз, Китай никога не е преживявал подобен приватизационен бум.

Вместо това страната бавно и постепенно приватизира активите си от началото на 80-те години, когато съществуваше малко частна собственост. 

Съмнения за измами и нечестни практики

Остават въпроси за това как тези активи са били продадени и дали за тях са плащани справедливи цени. Пекинският университет, например, започна дело през 2019 г. срещу акционерите на фирма, наречена Founder Group, по подозрение, че продажбата на дяловете преди 15 години е станала чрез измама и нелоялни практики. 

Корпоративните шефове се притесняват, че сделките могат да привлекат внимание и по-късно да бъдат разследвани за корупция. Междувременно, служителите в държавните фирми се страхуват от загуба при продажбата на активи. 

Китайското законодателство не позволява да се договарят сделки при такива условия и централното правителство предупреждава, че ще накаже мениджърите, които нарушават правилата. 

Общественото недоволство също е сериозен проблем. Гуо Пин е един от многото недоволни от продажбата на язовирите в Лайджи. В социалните мрежи някои потребители поставят под въпрос законността на сделките, като независимите онлайн медии в Поднебесната империя (доколкото ги има) също ги критикуват. 

Основното предизвикателство е да се създаде истински пазар за държавна собственост. Частните купувачи рискуват да бъдат обвинени в търговия с вътрешна информация и получаване на държавни активи на ниска цена. В същото време, те рискуват да придобият актив, който изглежда атрактивен, но има слаб потенциал за реална доходност. 

Това обяснява и защо много от активите просто се предават между различните държавни фирми. Такива транзакции не включват частния сектор и следователно не могат да бъдат обвинени в създаване на загуби за държавата.

Въпреки че документите за продажбата на два от язовирите на Лайджи отбелязват, че продажбата е привлякла „социален капитал“ (т.е. пари от частния сектор), истинският купувач е друга държавна фирма в същия град. 

Може би сделката ще помогне за облекчаване на краткосрочните проблеми с ликвидността на градската управа. Тя обаче едва ли ще спре натрупването на дългове, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !