Нещо необичайно се случва с най-големия айсберг в света, който носи името A23a.

От месеци той се върти на едно място северно от Антарктида, докато всъщност би трябвало да се движи бързо заедно най-мощното океанско течение на Земята.

Учени казват, че огромният леден блок, чиято площ е над два пъти по-голяма от метрополисния район на Лондон, е блокиран върху огромен въртящ се цилиндър от вода.

Това е феномен, който океанографите наричат Колона на Тейлър и е възможно A23a да не може да се освободи с години.

"Обикновено представата за айсбергите е като за преходни неща, те се раздробяват и се топят. Не и този", казва полярният експерт професор Марк Брандън.

"A23a е айсбергът, който просто отказва да умре", казва Брандън пред BBC.

Дълголетието на айсберга е добре документирано. Той се откъсва от антарктическото крайбрежие още през 1986 г., но почти веднага след това засяда в плитчините на морето Уедъл.

В продължение на три десетилетия той е статичен "леден остров" и не помръдва. Айсбергът изплува отново през 2020 г. и започва да се движи, отначало бавно, преди след това да се насочи на север към по-топъл въздух и води.

В началото на април тази година A23a навлезе в Антарктическотo циркумполярно течение, което придвижва сто пъти повече вода по света, отколкото всички реки на Земята взети заедно.

Това се очакваше да ускори хода на тежащия близо 1 трлн. тона айсберг и да го захвърли в южния Атлантически океан, където да бъде обречен на забрава.

Вместо това A23a не стигна доникъде. Той остава на едно и също място малко на север от Южните Оркнейски острови, завъртайки се с по около 15 градуса на ден по посока обратна на часовниковата стрелка. Докато прави това, неговото разпадане и евентуалната му гибел ще се забавят.

Научното обяснение 

A23a не е заседнал отново. Между долната му част и морското дъно има най-малко 1 000 метра вода.

Той бе спрян от вид водовъртеж, който е описан за първи път през 20-те години на миналия век от физика Джефри Инграм Тейлър.

Ученият е пионер в сферата на хидродинамиката и дори е участвал в проекта Манхатън, за да моделира вероятната стабилност на първия в света тест на атомна бомба.

Професор Тейлър показва как течение, което се среща с препятствие на морското дъно, при подходящите условия, се разделя на две отделни течения, генерирайки маса от въртяща се вода на пълна дълбочина между тях.

В този случай, препятствието е дълга 100 км. неравност на океанското дъно. Водовъртежът се намира върху тази неравност и за момента A23a е негов „затворник“.

"Океанът е пълен с изненади, а тази динамична характеристика е една от най-сладките, които някога ще видите," казва професор Майк Мередит от Британския антарктически институт.

"Колони на Тейлър може да се формират и във въздуха. Виждате ги в движението на облаците над планините. Те могат да бъдат с дължина само няколко сантиметра в лабораторен аквариум или абсолютно огромни в този случай, в който по средата на колоната има гигантски айсберг."

Колко дълго може да продължи да се върти A23a?

Никой не знае, но когато професор Мередит поставя плаващо изследователско устройство в Колона на Тейлър над друга неравност приблизително в същия район, четири години след това инструментът продължавал да се върти.

A23a за пореден път е идеалният пример за това колко важно е да се познава формата на морското дъно.

Подводни планини, каньони и склонове оказват сериозно влияние върху посоката и смесването на водите и върху разпределението на хранителните вещества, които движат биологичната активност в океана.

Това влияние се простира и до климатичната система – масовото движение на вода помага за разпределението на топлинната енергия по земното кълбо.

Поведението на A23a може да бъде обяснено, защото океанското дъно на север от Южните Оркнейски острови е относително добре проучено.

Същото обаче не може да се каже за повечето от останалата част от света.

В момента едва една четвърт от морското дъно на Земята е картографирана съгласно най-добрия съвременен стандарт.