Европа изглежда най-накрая осъзнава, че има проблем с икономическия растеж, но въпросът е дали сега може да намери решение.

Доклад, публикуван на 9 септември от Марио Драги - бивш президент на Европейската централна банка и министър-председател на Италия, се опитва да направи точно това. 

В началото на седмицата той публикува стратегия с обем от почти 400 страници, в който очертава план за преразглеждане на икономиката на Европа.

Урсула фон дер Лайен - наскоро преизбраният ръководител на Европейската комисия, желае да действа според съветите му. Дори Илон Мъск, собственик на Tesla и X, както и чест критик на Европейския съюз, аплодира идеите на бившия президент на ЕЦБ. 

Документът идва след друг доклад, публикуван през април от Енрико Лета - също бивш италиански премиер, който разглежда единния пазар. И двамата се фокусират върху това как да направят Европа по-конкурентоспособна.

Авторите искат да насърчат иновациите, да увеличат финансирането за по-рискови начинания - търговски, финансови или научни, както и да използват мащаба на Европа, като обединят фрагментираните досега национални пазари. 

Накратко, те искат да направят Европа малко по-европейска, което, поне в тези области, е умно решение. Въпросите са следните - ще желаят ли страните да видят интеграция в чувствителни сектори, като например отбраната, ще успеят ли да преодолеят нарцисизма на малките различия и ще бъдат ли готови да харчат според изискванията?  

Защо Европа изостава от Съединените щати?

Въпреки че Европа отдавна е по-бедна от САЩ, нейните граждани не се притесняват от това твърде много. Но както Марио Драги пише в своя анализ, светът около Европа се е променил, правейки липсата на растеж и иновации на континента заплаха за нейния начин на живот. 

"Европейският съюз достигна точка, в която, без да предприеме действия, ще трябва да компрометира или благосъстоянието си, или околната среда, или свободата си“, пише той в статия за The Economist.

Тезата на Драги е подкрепена от редица събития, включително и това, че останалият свят вече не играе според правилата, които ЕС спазва. Водени от САЩ и Китай, все повече страни използват протекционистични политики, за да дадат предимство на собствените си фирми.

Европа се страхува, че ще загуби икономически, ако нейните компании не могат да се конкурират. Освен това рискува да стане зависима от чуждестранните вериги за доставки, които Китай желае да доминира, например тези за редкоземни елементи, или такива, до които бъдещата американска администрация може един ден да ограничи достъпа.

Другата тенденция е, че упадъкът на Европа става все по-болезнен. През 1995 г. европейската производителност на труда беше на ниво 95% от американската. Днес тя е под 80%, което е достатъчно голяма разлика. По отношение на най-актуалните технологии, като например изкуствения интелект, Европа сега изглежда ще изостане още повече. 

И тъй като тези иновации се разпространяват във все повече и повече сектори, потенциалът на Европа за иновации ще намалее допълнително. Скъпата енергия ще направи още по-трудно привличането на авангардни фирми в бъдеще.

Освен това неуспехът на Европа да се възползва от своя мащаб се превръща в по-голям проблем, тъй като други страни се възползват максимално от техните собствени лостове на влияние. 

"През 80-те години на миналия век, когато единният пазар се оформяше, икономиката на Италия беше почти толкова голяма, колкото китайската и индийската, взети заедно“, отбелязва Енрико Лета.  

Какво може да направи Европа? 

Марио Драги се съсредоточава най-вече върху насърчаването на иновациите, като твърди, че те трябва да станат „инструмент от първа инстанция“. За да се случи това, той предполага, че страните ще трябва да обединят вземането на решения за научни изследвания и финансирането, като същевременно се съгласят да увеличат разходите. 

Той подкрепя създаването на европейски агенции за напреднали изследователски проекти (ARPA), базирани на известната американска агенция със същото име, която изигра важна роля в създаването на редица технологии, включително GPS и интернет.  

След това идва подкрепата за поемащите риск. Банковото финансиране е лесно достъпно за утвърдени фирми с активи, които могат да осигурят както обезпечение, така и приходи за обслужване на дълга.

Но то не е толкова подходящо за по-млади фирми без нито едно от двете и с несигурни перспективи. И все пак в Европа три четвърти от корпоративните заеми идват от банки, в сравнение със само една четвърт в Америка. 

Следователно, по-дълбоките и по-ликвидни капиталови пазари са от съществено значение за растежа, твърдят и двамата бивши министър-председатели на Италия в послание, повтаряно все по-често както от националните лидери, така и от корпоративните шефове. 

"Зелената сделка няма да работи без съюз на капиталовите пазари“, казва Кристиан Сюинг, главен изпълнителен директор на Deutsche Bank.

Създаването на такъв съюз означава преодоляване на фрагментацията в ЕС, като само един от примерите са 27-те различни подхода към фалитите и несъстоятелността. Това също означава преминаване от недофинансирани публични пенсионни системи към по-добре финансирани, пазарно базирани схеми. 

Според мозъчния тръст New Financial, пенсионните активи възлизат на едва 32% от европейския брутен вътрешен продукт срещу 173% в Америка. 

"Нуждаем се от културна промяна в начина, по който финансираме бизнеса, предвид всички необходими инвестиции. В това отношение се нуждаем и от регулаторни промени в Европа, за да позволим финансирането на растежа“, твърди Сюинг. 

Драги предлага да се създаде европейски надзорен орган за капиталовите пазари, подобен на американската Комисия за ценни книжа и борси.

Що се отнася до регулациите в по-широк план, той не оспорва основното икономическо прозрение, че конкуренцията е най-сигурният стимул за иновациите, но посочва промените в технологиите и пазарите, като твърди, че регулаторите трябва да имат по-добър персонал, да реагират по-бързо и да имат желание да вземат предвид бъдещите иновации и устойчивостта на веригата за доставки.  

Той също така иска европейската държавна помощ да бъде по-малко фрагментирана и по-фокусирана върху общите континентални интереси.

Може ли планът на Драги да бъде реализиран?

Стратегията на Драги беше добре приета от европейските икономисти и ще продължи да бъде такава, докато не стигне до прилагането ѝ, пише още изданието.

Дори и в сфери, които би трябвало да са сравнително безспорни - създаването на конкурентен процес за финансиране на изследователски институти от световна класа, например. 

Когато Германия въведе подобна схема през първото десетилетие до 21-ви век, повечето от парите се озоваха в две проспериращи южни провинции. В резултат на това програмата беше бързо коригирана, за да се гарантира, че повече региони ще се възползват от нея. 

По подобен начин американската ARPA процъфтява в отсъствието на бюрокрация. Трудно е обаче да си представим европейските правителства да преодолеят инстинктите си и в двата случая.

Много от плановете на Драги, като създаването на единен надзорен орган на капиталовите пазари, също изискват властта да бъде прехвърлена от националните правителства. 

"Подобна стъпка би помогнала да се премахнат всички скрити бариери в Европа, но нито националните регулатори, нито много от участниците на пазара биха искали толкова силен европейски надзорен орган“, твърди Никола Верон от института Bruegel. 

Правителствата обичат да контролират най-важните компании в своите страни. 

"Всеки правителствен ръководител иска главните изпълнителни директори на националните енергийни фирми, банки или телекомуникационни компании да са му "под ръка" в случай на криза“, казва Енрико Лета. 

В своя анализ на отделните индустрии Драги се стреми да лансира идеята за създаване на трансевропейски пазари, но такива все още не съществуват такива. В телекомуникациите, например, той иска да улесни сливанията и да стимулира инвестициите. 

И все пак Маргрете Вестагер, напускащият длъжността шеф на комисията по конкуренцията, е категорично против тази идея. 

"Телекомите са може би най-лошият пример за нуждата от по-голям мащаб“, казва Зак Майерс от Центъра за европейска реформа. По-малко оператори биха означавали най-вече по-високи цени и по-ниско качество, но не и повече инвестиции.

Освен това плановете за реформиране на правилата за конкуренцията в името на суверенитета или устойчивостта може да насърчат грешните хора.

Драги не обръща твърде много внимание и на въпроса защо по-пазарно ориентираните страни, като Нидерландия и скандинавските държави, които са малки дори по европейските стандарти, са дом на иновативни технологични фирми.

Или защо Германия, след като последна либерализира режима си на планиране, регистрира възход на възобновяемите източници на енергия, дори и без европейска помощ.

В края на краищата - става въпрос пари

Според оценките на Европейската комисия, за да се изпълнят плановете на Марио Драги, ще са необходими 750-800 милиарда евро годишно допълнителни разходи, като делът на инвестициите в БВП на континента се повиши от 22% на 27% - това би било безпрецедентно увеличение след десетилетия на спад. 

Ако миналото може да служи като някакъв ориентир, четири пети от тези средства ще трябва да дойдат от частния сектор, което няма да се случи, дори ако съюзът на капиталовите пазари пожъне главоломен успех.

Това оставя възможността за финансирани чрез дългове разходи на ЕС, за които Драги казва, че биха били полезни, но без да ги насърчава директно. Той знае, че северноевропейските лидери нямат почти никакъв апетит за нова порция дългове. 

"Никога в миналото мащабът на нашите държави не е изглеждал толкова малък и неадекватен спрямо размера на предизвикателствата“, казва Драги. 

Сега Европа е изправена пред много по-трудна задача от анализирането на тези проблеми - тя трябва да убеди националните правителства да се откажат от властта в името на по-светлото им икономическо бъдеще, пише още The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !