Въвеждането на еврото е стратегическа промяна за финансовия сектор, която ще пренареди конкурентоспособността на цели сектори. Един от най-засегнатите – и потенциално най-печелившите – е туризмът.

За държава, като България, където туристическият поток формира близо 10% от БВП, преминаването към еврото може да се превърне в катализатор за по-дълги престои, по-високи разходи на туристите и по-добра интеграция с европейския пазар.

Най-положителният аспект, който обединява Гърция, Кипър и Хърватия, е точно развитието на туристическия сектор. Това каза в рубриката “Портфейл” на предаването “Дарик кафе” Румяна Желева, ръководител отдел “Общ риск” в ПроКредит Банк. 

И в трите случая, по думи на Желева, туризмът - като ключов сектор, отчита рязък ръст след въвеждането на единната валута.

  • В Гърция туризмът формира 13% от БВП,
  • В Хърватия – 18%,
  • А в Кипър – над 20%.

“Този ръст в туристическия сектор се дължи на намаляване на разходите за обмяна на местната валута, по-малки банкови такси и доверието в новата валута”, каза Желева. 

Хърватия е сред най-добрите примери – само за две години след присъединяването към еврозоната средната работна заплата там нараства от 1000 на 1500 евро.

“Това сочи за икономическия напредък на Хърватия”. 

Контрол, прозрачност и плавен преход

Ако Гърция в началото на века е преминала към еврото твърде бързо и с усещане за ценови натиск заради краткия период от само 2 месеца на двойно обращение, следващите държави вече прилагат по-структурирани модели.

“Всяка държава се учи от опита на предходните страни”.

Кипър и Хърватия удължават двойната визуализация на цените и засилват държавния контрол върху търговците.

Желева каза, че в Хърватия е въведена гореща линия за сигнали при спекулативни поскъпвания, а само за два месеца след въвеждането на еврото са събрани глоби за над 400 000 евро. След това тенденцията за неправомерно нарастване на цените е прекъсната. 

“Двойната визуализация в България ще продължи от 8 август 2025 г. до 8 август 2026г. В Хърватия това е продължило от септември 2022 г. до края на 2023 г. Това създава по-голяма ценова стабилност за населението”. 

Резултатът е бързо възстановено обществено доверие и стабилна потребителска среда – подход, от който България вече черпи опит.

Икономиката на България: стабилна, но пред предизвикателства

„България е готова да приеме еврото, въпреки геополитическите и икономическите несигурности, които има около нас - конфликта в Близкия Изток, Украйна, митата върху вносните стоки на САЩ и забавените икономики на много държави в Европа. Ние като държава оставаме в периферията на тези конфликти и се развиваме стабилно,“ заяви Румяна Желева.

Според данните:

БВП нараства с 3.4% за второто тримесечие на 2025 г.
Очакваният годишен ръст е около 3%.

“По отношение на предизвикателствата забелязваме ръст на цените, инфлацията през юли по индекса на НСИ е 5.3%, а по-хармонизирания индекс на Евростат е 3.5 или по-висока от тази, с която получихме одобрение за влизане в еврозоната. Причините за това са изпреварване на разходите за труд изпреварват производителността и донякъде го отдаваме на възможността някои от бизнесите предварително да са увеличили цените си, за да се предпазят от увеличение в следващата една година, когато подобно увеличение на цените според Закона за приемане на еврото не е разрешено. Цените трябва да бъдат замразени до 8 август 2026 година, освен ако няма обективни икономически причини за тяхното увеличени”. 

Тя определи и повишените бюджетни разходи през последните няколко месеца, които оказват натиск върху бюджетния дефицит на държавата. 

Въпреки това, международните пазари реагират положително. След решението за присъединяване, Fitch и Moody’s повишиха кредитния рейтинг на България с три степени – до BBB+, което означава по-ниска цена на финансиране на разходите и по-голям инвестиционен интерес.

Желева каза, че по примера на много страни, които влизат в еврозоната, може да очакваме и повишаване на кредитния рейтинг на държавата до най-ниския клас на високите нива. 

Банките и клиентите: плавен и автоматичен преход

ПроКредит Банк стартира образователната платформа „Еврознание“, която обяснява процеса без излишна сложност.

  • Левовите сметки се превалутират автоматично на 1 януари 2026 г. по фиксирания курс 1.95583, без такси.
  • Банковите карти остават валидни до изтичане на срока им.
  • Таксите за внасяне на левове са премахнати, за да се стимулират депозитите преди официалния преход.

Само през август депозитите в левове са нараснали с 1.5%, което, според Желева, показва нарастваща активност и доверие сред гражданите.

Бизнесът в новата среда

От август 2025 г. всички компании са задължени да показват двойни цени – в левове и евро. След 1 януари 2026 г. всички договори, заплати и осигуровки ще се изчисляват в евро.

„Препоръчваме бизнесът да заложи на дигитални плащания и посттерминали, за да избегне усложненията при едномесечния паралелен оборот на двете валути“.

Следващият етап – дигиталното евро

Европейската централна банка е на финалната права в решението си за стартиране на проект за дигитално евро още този октомври, който може да стане факт още през 2029 г. 

“Това е в унисон със световната тенденция за дигитализация”, каза Желева.

“Целта му е да се извършват ежедневни транзакции в онлайн платформи, магазини и дори между приятели. Не е предвидено да се използва за инвестиции и спестявания, а за улеснение на плащанията на европейските граждани”. 

То няма да замени кеша, а ще бъде безплатен инструмент за незабавни плащания – онлайн, в магазини и между граждани. Всеки дигитален портфейл ще има лимит около 3000 евро, като целта е по-ефективна и сигурна разплащателна система в ЕС.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !