Преди малко повече от година Русия се присъедини към краткия списък от държави, заедно със Северна Корея и Куба, в които потребителите са лишени от удоволствието да пият Coca-Cola.

Американският гигант за напитки спря дейността си там след руската инвазия в Украйна. 

Преди 30 години, когато Coca-Cola стъпи в Русия след разпадането на Съветския съюз, бариерите пред глобалната търговия бяха съборени. Днес те се издигат отново, и то не само около Русия, пише The Economist. 

Защо бизнесът се връща "у дома"?

Министерството на финансите на САЩ разработва планове за спиране на изходящите инвестиции в авангардни технологии в държави, които възприема като враждебни.

Белият дом вече забрани продажбата на модерни микропроцесори и оборудване за производство на чипове в Китай. Китайско-американската търговия може да спре напълно, ако Китай имитира войнствеността на Русия в отношенията си с Тайван. 

В същото време, САЩ разпределя субсидии на стойност половин трилион долара с цел да върне "у дома" веригите за доставка на полупроводници, електрически автомобили и чиста енергия. Очаква се и Европейският съюз да представи голям пакет от подобни стимули. 

Работата на мултинационалните компании винаги е била съпроводени с известни трудности - от координирането между часовите зони до навигацията в шарения "пъзел" от различни регулаторни режими.

Последните трусове в глобалната търговия, породени от геополитическото напрежение и нарастващия протекционизъм, обаче повдигат трудни въпроси за западните корпоративни гиганти, които са сред най-големите печеливши от глобализацията. 

Западните фирми започват да се разпространяват по света още от 17-и век, когато европейските колониални търговски къщи се осмеляват да надхвърлят границите на Стария континент в търсене на търговски възможности.

До началото на 20-и век глобалният запас от преки чуждестранни инвестиции, който се приема за приблизителен измерител на дела на мултинационалните предприятия, се движи около 10% от световния БВП.

След края на Студената война по-свободната търговия, по-ниските транспортни разходи и по-добрите комуникационни технологии позволиха на западните компании да станат наистина глобални.

Те създават офиси и магазини навсякъде, където могат да намерят по-евтина работна ръка, по-ниски данъци или нови клиенти. 

В началото на 2010 г. световният запас от преки чуждестранни инвестиции достигна еквивалента на 30% от световното производство. Западните фирми представляват 78% от общия размер на тези инвестиции. 

През последното десетилетие нещата започнаха да се променят. Американските и европейските компании започнаха да губят част от чуждестранното си влияние.

Банките, засегнати от глобалната финансова криза от 2007-2009 г. и произтичащите от нея дългови проблеми на еврозоната, "орязаха" чуждестранния си бизнес. Новите конкуренти, особено от Китай, започнаха да отправят предизвикателства към доминацията на западните фирми. 

Четири от петте най-големи марки смартфони в Индия, например, сега са китайски. Миналата година Китай изпревари Германия като втория по големина износител на автомобили в света, след Япония.

Присъствието на западните корпорации зад граница забавя ръста си

От 2010 г. задграничните продажби на публичните американски и европейски компании са нараснали с едва 2% годишно, което е сериозен спад спрямо отчетените 8% през първото десетилетие на 21-и век и 10% през 90-те години на миналия век.

Мултинационалните компании добавят по-малко чуждестранни фабрики към фондовете на преките чуждестранни инвестиции. Годишните потоци от американски и европейски инвестиции (с изключение на реинвестираните печалби) се сринаха от рекордните 659 милиарда долара през 2015 г. до 216 милиарда долара през 2021 г., по данни на ООН.

Между 2010 г. и 2021 г. делът на Запада в световните ПЧИ спадна от 78% на 71%. Типичната американска мултинационална компания сега има само девет чуждестранни филиала, в сравнение с 12 преди едно десетилетие.

Политиците и от двете страни на Атлантика приветстват тази тенденция. Те говорят за ренесанс на вътрешното производство и все повече се опитват да ограничават Китай, който се превръща във "вражеска" фабрика на Запада.

През януари месечните разходи за изграждане на заводи в САЩ достигнаха 10.9 милиарда долара, което е с 55% повече спрямо предходната година. ЕС се надява, че новите субсидии в Общността ще имат подобен ефект.

САЩ и ЕС се опитват да ограничат мощта на Китай не само като производител, но и като пазар за техните стоки. Стойността на фабриките и оборудването на американските мултинационални компании в Китай е достигнала своя връх през 2018 г.  

От 2010 г. заплатите в производството в Китай са се увеличили четири пъти - от 2 долара на час до над 8 долара в номинално изражение.

Що се отнася до китайския пазар, той остава важен за някои сектори. Западните производители на чипове, например, генерират около 30% от продажбите си от Китай.

Но производството на чипове представлява само 400 милиарда долара от общо 12-те трилиона долара продажби, генерирани в чужбина от западните компании.

Китай е отговорен за по-малко от една осма от чуждестранните приходи на западните фирми, според инвестиционната банка Morgan Stanley. Само 8% от общите приходи на европейските компании идват от Китай.

За техните американски аналози делът е едва 4%. Продажбите на американските мултинационални компании в Китай са останали без промяна между 2017 г. и 2020 г., докато в Индия те са нараснали с 6% годишно през същия период.

Извън Китай, но не съвсем "у дома"

Западните мултинационални компании стават все по-слабо зависими от Поднебесната империя. И все пак би било грешка да се заключи, че те се превръщат в "домашни" играчи.

Американските фирми може да имат средно с една четвърт по-малко чуждестранни дъщерни дружества, отколкото преди десетилетие, но спадът е компенсиран от общия брой на техните офиси в чужбина. Той нарасна от 2300 през 2010 г. до над 4600 през 2020 г.

Най-големите фирми продължават да поддържат голямо чуждестранно присъствие. Автомобилният гигант General Motors все още може да се похвали с повече от 100 чуждестранни филиала. Coca-Cola продължава да утолява жаждата на хората в повече от 200 държави и територии.

Западният бизнес също не се отказва от чуждото производство. Apple и Adidas все повече се снабдяват с компоненти и продукти от "приятелски" настроени места, като Индия и Виетнам, в които заплатите са на ниво от около една трета спрямо тези в Китай. 

По-рано този месец американският милиардер Илън Мъск обяви, че Tesla ще построи нова фабрика в Монтерей, Мексико. Допълнителното предимство е, че тя ще бъде в съседство с офиса на автомобилната компания отвъд границата в Тексас.

Корпоративните "пътешественици" вече търсят повече неща, а не само евтин ръчен труд. Технологичният прогрес означава, че най-производителните активи на много фирми сега не са техните физически съоръжения и оборудване, а нематериалните активи, като компютърни програми и патенти.

Това увеличава възвръщаемостта на инвестициите в таланти, особено на места, където образованата работна сила изисква по-ниски заплати, отколкото на Запад. 

Технологии, като по-бързата широколентова интернет връзка, видео разговорите и "облачните" изчисления, правят този набор от таланти по-лесен за използване от всякога.

Ричард Болдуин от Geneva Graduate Institute прогнозира, че изнасянето на работни места ще формира основата на новата вълна на глобализацията, подобна на "разпръскването" на промишленото производство в предишните няколко десетилетия.

Мултинационалните компании вече започват да мислят по-мащабно за това какви задачи могат да се изпълняват зад граница. Разходите на американските мултинационални компании за научноизследователска и развойна дейност (R&D) в страни с ниски разходи са се удвоили между 2010 г. и 2020 г.

Миналата година производителят на самолети Boeing обяви, че ще построи съоръжение за научноизследователска и развойна дейност на стойност 200 милиона долара в индийския град Бангалор, който е най-големият му център извън САЩ.

Американските технологични гиганти, като Alphabet, Amazon и Microsoft, също отвориха центрове за научноизследователска и развойна дейност в града, а също и най-мощната американска верига супермаркети Walmart, и британският производител на авиационни двигатели Rolls-Royce.

Значението на нематериалните активи само ще нараства, тъй като предприятията в цялата икономика се преоткриват за цифровата ера. Немският индустриален гигант Siemens вече нарича себе си „технологична компания“, фокусирана върху цифровите симулации и анализа на данни.

За Walmart сега работят около 25 000 технически специалисти - еквивалент на общата работна сила на Pinterest, Snap, Spotify и Zoom.

Тъй като софтуерът обикновено е скъп за изграждане, но евтин за възпроизвеждане, големите фирми, които могат да разпределят фиксираните си разходи за разработка, се радват на все по-голямо конкурентно предимство.

А мултинационалните компании могат да разпределят тези разходи в най-широк периметър от всички останали. 

Между 1990 г. и 2021 г. средната възвръщаемост на собствения капитал на американските и европейските публични компании с по-малко от 1 милиард долара продажби е спаднала от 8% на 4%. Тази на фирмите с приходи от 10 милиарда долара или повече е нараснала от 12% на 18%.

А да си голям е по-лесно, когато си мултинационална компания.. През 2021 г. американските и европейските корпорации с над 10 милиарда долара приходи са генерирали средно 43% от продажбите си в чужбина, в сравнение със само 32% за тези с продажби под 1 милиард долара. 

С други думи, глобалният обхват е по-важен от всякога. И тъй като амбиците на съперниците от нововъзникващите пазари стават все по-големи, отстъплението не е опция за корпоративните шампиони на Запада, пише The Economist.