Сред страните от Европейския съюз има значителни разлики по отношение на това кой притежава техния брутен държавен дълг. 

Делът на държавния дълг, който се държи от местни финансови иниституции в края на 2022 г., е най-висок в Дания (75%), следвана от Швеция (74%), Хърватия (67%), Италия (64 %), Чехия (63%) и Малта (60%), показват данните на Евростат.

За разлика от тях, най-голям дял на дълга, притежаван от нерезиденти от трети страни е регистриран в Кипър (93%), Естония (74%), Латвия (64%), Австрия (61%) и Литва (61%).

В България делът на местните финансови институции в брутния държавен дълг е около 55%, което е близо до средното ниво за ЕС. 

Като цяло в Европейския съюз под 10% от дълга се държи от местните нефинансови сектори (нефинансови корпорации, домакинства и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата). Сред малкото изключения са Унгария и Германия (по 22%) , Малта (18%), Португалия (14%), Ирландия и Швеция (по 11%).

В повечето европейски държави целият или почти целият (над 99%) брутен дълг на централното правителство по номинална стойност е деноминиран в национална валута.

Има само три държави от ЕС, в което над 50% от брутните задължения на централното правителство, са деноминиран в чуждестранна валута в края на 2022 г. - Хърватия (75%), България (71%) и Румъния (53%). Основният дял от дълга им в чуждестранна валута в края на 2022 г. е деноминиран в евро. 

България и Румъния не са част от еврозоната, а Хърватия се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 г.