Политическите дебати през повечето време са доминирани от краткосрочни теми - вътрешнопартийни проблеми, предстоящи избори, скандали, икономически трусове и т.н. По тази причина обаче по-дълбоките и дългосрочни тенденции често се пренебрегват. Именно това се случва в момента във Великобритания, където разочарованието от т. нар. "брекзит" устойчиво нараства, пише The Economist. 

Социологическите проучвания на YouGov, Ipsos и NatCen Social Research показват, че значителна част от британците вече съжаляват, че са напуснали Европейския съюз. Последните данни показват, че в момента поддръжниците на брекзит са едва 40%, докато през юни 2016 година, когато бе взето това решение, имаха мнозинство от 52%.  

На какво се дължи тази промяна? 

Според сър Джон Къртис от NatCen, една от причините е променящата се демография. По-възрастните хора са тези, които в най-голяма степен подкрепят напускането на ЕС, докато по-младите предпочитат да останат част от европейската общност. Така че с времето настроенията в подкрепа на брекзит естествено отслабват.

Британците, които не гласуваха през 2016 г., сега се обявяват категорично против напускането на ЕС, а почти всички поддръжници на оставането в Общността все още са убедени, че са били прави. Най-съществената промяна е, че цели 20% от онези, които подкрепиха напускането, сега казват, че биха взели друго решение.

А причината е разочарованието от резултата. Притесненията на британските гласоподаватели вече не са свързани Европа, а с високата цена на живота, обедняването и проблемите с много от обществените услуги и високата имиграция. Поддръжниците на брекзит твърдят, че тези проблеми до голяма степен са причинени от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, но е очевидно, че брекзит е задълбочил поне част от тях. 

Великобритания беше една от последните икономики в групата на Г-7, които се възстановиха до нивата на производство отпреди пандемията, икономическият растеж остава близо до нулата, а повечето икономисти смятат, че допълнителните бариери пред търговията са оказали пагубни икономически ефекти. Инфлацията и лихвените проценти са по-високи, отколкото в повечето европейски страни, а нетната миграция е на най-високото си ниво в историята. 

Повечето от обещанията, дадени по време кампанията за напускане на ЕС през 2016 г., също се оказаха илюзорни. Включително и това, че след брекзит към британското здравеопазване ще бъдат насочени по 445 милиона долара допълнително на седмица. Кампанията твърдеше, че търговията с ЕС ще продължи както преди, бюрокрацията ще бъде бързо премахната и големите нови сделки за свободна търговия със САЩ  и други страни ще бъдат лесни за изпълнение. Гаранциите, че Брекзит няма да има недостатъци, а само значителни предимства, вече изглеждат нелепо. 

Дори и Найджъл Фарадж, бившият лидер на Партията на независимостта на Обединеното кралство, признава, че брекзит се е провалил. 

Какво следва?

Нарастващото разочарование от брекзит в никакъв случай не означава, че има шанс за повторно присъединяване към ЕС. Европа като цяло пада стремително надолу в списъка с приоритетите на гласоподавателите на Острова и почти никой не иска да повдига отново този болезнен и разединяващ въпрос. Но, все пак, има много възможности за смекчаване на "твърдата сделка" за брекзит, подписана от Борис Джонсън през декември 2020 г. 

През февруари британският министър-председател Риши Сунак получи похвала за постигнатото споразумение от Уиндзор, което разреши много практически проблеми по границата в Ирландско море, създадени от решението на Джонсън да извади Великобритания от единния пазар и митническия съюз на ЕС, но да остави Северна Ирландия и в двете. Тъй като шансовете за лейбъристко правителство след следващите избори нарастват, се увеличават и надеждите, че то може да използва инерцията, за да подобри отношенията с ЕС.

Сър Кийр Стармър, който е лидер на лейбъристите, настоява, че няма да се присъедини отново към единния пазар или митническия съюз. Така или иначе, Евросъюзът вероятно също няма да се съгласи, освен ако консерваторите не променят позицията си.  

Лейбъристките лидери издигат различни идеи, включително по-официално сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, ветеринарно споразумение за улесняване на търговията с храни, пълно асоцииране с научноизследователските програми на ЕС „Хоризонт“ и „Коперник“, споразумение за мобилност за намаляване на визовите проблеми и разширено споразумение за финансови и други услуги. 

Появиха се е предложения за това как по-плътните отношения с ЕС могат да бъдат добавени към изключително слабото споразумение за търговия и сътрудничество на Борис Джонсън. През май комисията по търговия и бизнес на Обединеното кралство излезе със 114 идеи за смекчаване на щетите върху търговията. През април комисията по ЕС на Камарата на лордовете публикува доклад за това как да се подобрят връзките в областта на политиката, дипломацията, изменението на климата и мобилността. А в края на юни институтът на бившия британски премиер Тони Блеър представи свой собствен списък с предложения за по-близки отношения с ЕС.

Какви са предизвикателствата?

Най-голямата пречка за Обединеното кралство е да убеди ЕС да се съгласи с подобни идеи. На срещата на двустранния форум между Лондон и Брюксел Марош Шефчович от Европейската комисия предположи, че има вероятност търговските бариери да се влошат, а не да се подобрят. Според него няма голяма надежда за сериозни промени по време на петгодишния преглед на търговското споразумение, който трябва да се проведе през 2025-2026 г. 

Комисията смята, че прегледът трябва да се отнася до прилагането на сделката от 2021 г., а не до нейното разширяване. ЕС харесва съществуващото споразумение, тъй като подпомага износа на стоки, но не постига кой знае какво за услугите, които са основната сила на Великобритания. Той също така е на мнение, че Великобритания не би трябвало да може да се възползва от предимствата на европейския единен пазар, без да поеме свързани с него задължения.

От разочарованието от Брекзит могат да се извлекат два важни политически урока, пише още The Economist. Първият е, че не е възможно торите да убедят гласоподавателите, които ги подкрепиха през 2019 г., да не преминават към лейбъристите от страх да не загубят предимствата на брекзит. Защото тези предимства просто не се виждат.  

Другата поука е, че който и да спечели следващите избори, тенденцията ще е към по-близки отношения с ЕС, а не към отдалечаване. Процесът обаче може да отнеме повече време, отколкото очакваха привържениците на брекзит.  

Еврокомисията и държавите от ЕС със сигурност ще почувстват натиск да бъдат малко по-добри към Великобритания, особено ако лейбъристите спечелят изборите. Крайната дестинация все още е несигурна, но посоката на движение вече изглежда ясна.