Нововъзникващите световни икономически сили, като Индия и Индонезия, постепенно преодоляват турбуленцията от последните години и влизат в солидна форма.

В момента много от позакъсалите икономики в развиващия се свят също проправят своя път към възстановяване чрез реформи и пазарите започват да ги възнаграждават за това, пише Financial Times.

Турция, Аржентина, Египет, Нигерия и Кения са в списъка на 40-те най-големи развиващи се икономики, поради което позитивните тенденции там влияят и на глобалното възстановяване.  

Поразени от висока инфлация, дълг и дефицити, валутните им резерви се изпразваха, когато глобалните лихвени проценти се повишиха рязко през 2022 г.

Тъй като по-високите разходи по заемите доведоха до тежки затруднения с покриването на дълговете, те нямаха друг избор, освен да се променят.

Техните лидери, които в Аржентина, Кения и Нигерия бяха новоизбрани с мандат за реформи, не казват това на глас, но плановете им идват направо от страниците на стария и силно ненавиждан от много икономисти Вашингтонски консенсус.

Бюджетната дисциплина и съобразяването с пазарните сили са единствените работещи политически избори, когато една държава остане без пари.

От дефицит към излишък

Петте реформиращи се нации все още са недооценени. Само преди година те имаха дефицити от над 5 процента от брутния вътрешен продукт. Техните нива на инфлация бяха двуцифрени числа, а в Аржентина - над 200%.

Инвеститорите или искат огромни премии, за да купуват техните държавни облигации, повишавайки доходността до 15 процентни пункта над американските ценни книжа, или изцяло ги отбягват.

Ако трябваше да получат псевдоними, тези икономики вероятно щяха да бъдат наречени „крехката петорка“ на това десетилетие. С изтичането на капитала, техните валутни резерви достигнаха нови дъна, понижавайки се средно с една трета спрямо предкризисните нива.

Отначало правителствата устояваха на този натиск, опитвайки се да стабилизират валутите чрез капиталов контрол, но това само тласна инвеститорите към "черните" пазари, където петте валути се търгуваха средно с 45% под официалния си обменен курс. 

След това обаче ситуацията се промени. "Обсадените" страни започнаха да се съобразяват с пазарните реалности, като последният случай е в Египет и правителството на Абдел Фатах ал Сиси.

След като беше на власт в продължение на десетилетие, той обяви последната си серия от реформи миналия месец. Неговият режим предприе стъпки за намаляване на дефицита чрез съкращаване на разходите за нови мега проекти.

Той се зае да стабилизира египетския паунд, като повиши лихвените проценти, за да успокои инфлацията и да гарантира свободното движение на валутата, елиминирайки нуждата от "черен пазар".

Ако това звучи като ортодоксия на Вашингтонския консенсус, то наистина е такава. Египет се реформира отчасти, за да изпълни условията на Международния валутен фонд и Световната банка.

Същото важи за Кения и Аржентина, която, по много показатели, беше потънала по-дълбоко от останалите четири страни в групата. Буенос Айрес трябваше да плати най-високата премия по своите облигации, а валутата ѝ отчете най-сериозен срив. 

В отговор Аржентина стана най-агресивният реформатор. Миналия ноември беше избран новият президент на страната Хавиер Милей - популист, който обеща да отстрани икономическите дисбаланси с "моторна резачка".

Той девалвира песото с над 50%, съкрати министерствата наполовина до девет, намали заплатите в държавния сектор, премахна частните самолетни полети на държавните служители и продаде стотици държавни компании.

През януари бюджетът на страната отчете бюджетен излишък, след като беше регистрирала дефицит в 114 от последните 124 години.

Реформите - устойчиви или временни?

Дори държавите, които не са търсили международна помощ, като Турция и Нигерия, бяха принудени да преосмислят финансовата си политика. 

Реджеп Тайип Ердоган не изглеждаше като лидер, който е вероятно да се реформира, но, въпреки това, той нае сериозни технократи в новия си кабинет, които повишиха лихвените проценти с над 35 процентни пункта и се опитват да ограничат прекомерния растеж на кредитирането.  

Сега капиталът започва да се връща при реформиращата се петорка. За развиващите се икономики преките чуждестранни инвестиции, които отслабват в световен мащаб, са необичайно устойчиви. Премиите по облигациите са паднали с поне 40% от върховете си.

Аржентинските акции се повишиха рязко в очакване на президентството на Милей и се повишиха с още 60% в доларово изражение, откакто той встъпи в длъжност.

Девалвацията на валутите на "черния" пазар изчезна в Нигерия и почти беше елиминирана в Египет. Финансовият живот там вече започва да се нормализира. 

Това обаче не е гаранция за светло бъдеще, пише още Financial Times. Нациите често се реформират по време на кризи и след това се връщат към старите навици, когато бурята отмине.

Избягването на този цикъл изисква лидерство, което признава необходимостта от борба с лошите практики и се ангажира с дългосрочна реформа.

Твърде рано е да се каже, че някоя от възстановяващите се страни върви по този път. Но засега те се възстановяват и това кара световната икономика да се чувства по-малко крехка.