Едва около една трета от повърхностните води в Европа постигат добро или високо екологично състояние - въпреки поставената през 2015 г. цел от ЕС да приведе всички водни обекти в добро качество, сочи нов доклад.

Около 37% от повърхностните води в Европа са квалифицирани с най-малко добро екологично състояние, а 29% с добро химично състояние през 2021 г., според анализ на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) на данни от 19 страни членки на ЕС.

Първоначалният краен срок за постигането на целите на ЕС беше удължен до 2027 г., но данните предполагат, че той няма да бъде спазен и то с много, пише The Guardian.

“Здравето на водата в Европа не е добро,” казва Леена Юла-Мононем, изпълнителен директор на ЕАОС.

“Нашите води са изправени пред безпрецедентен набор от предизвикателства, които заплашват водната сигурност на Европа.”

Докладът установява, че фермите оказват най-голямо въздействие върху повърхностните и подземните подпочвени води в Европа, като използват прекалено много вода и отделят прекалено много замърсители, заедно с ефекта от електроцентралите на въглища, които бълват токсични частици.

Части от Западна и Централна Европа, като Германия и Нидерландия, имат особено висок дял на водните обекти с лошо състояние на водата, се казва в доклада.

В него се посочва “катастрофалното” измиране на риба в река Одер през 2022 г., което беше предизвикано основно от замърсяване от солни мини и от вещества от градските отпадъчни води.

ЕС въведе всеобхватни правила за управлението на водите преди близо 25 години, които накараха страните да се надпреварват да подобрят качеството на своите водоеми.

Положените през последното десетилетие усилия обаче “рядко водеха до подобряване на състоянието на водите, като цяло”, установяват от ЕАОС в най-задълбочената оценка на водните пътища на континента, правена досега.

В доклада се посочва, че подпочвените в Европа са в по-добро състояние от повърхностните води, като 91% от тях имат най-малко добро количествено състояние, а 77% постигат и добро химично състояние. И по двата показателя качеството на подземните води се е подобрило само с по един процентен пункт от 2015 г.

От ЕАОС казват, че решенията по отношение на лошото състояние на водата в Европа включват намаляване на търсенето, отделянето на по-малко вредни субстанции и възстановяването на реки и влажни зони.

Учените посочват наводненията в Централна Европа от миналия месец като пример за метеорологични явления, които са направили действията по-спешни.

“Наличието на здрава водна екосистема помага за смекчаването на ефектите от климатичните промени, на които сме свидетели,” казва Трине Кристиянсен, съавтор на доклада.

“Колкото по-добра е ситуацията с водата, толкова по-способни ще сме да се справяме с тези екстремни събития.”

От ЕАОС отдават отчасти липсата на подобрение в химичния състав на повърхностните води на замърсителите с дълъг живот, като живака.

Проф. Дитрих Борхард, учен по водите от Центъра за изследване на околната среда Хелмхолц, който не е участвал в изготвянето на доклада, заявява, че приветства включването на възстановяването на природата и изменението на климата в тази оценка, но би искал тя изрично да е взела предвид климатичните прогнози.

“Щеше ми се да бях видял и по-подробен преглед на това защо ситуацията с водата в Европа почти не се е подобрила за две десетилетия и какви са ключовите фактори не само за запазване на статуквото, но и за постигането на значителни подобрения.”

Лобистката организация Water Europe призова през тази седмица за 255 млрд. евро водни инвестиции до 2030 г. с цел защита на европейската икономика и гарантирането на екологична устойчивост.

От организацията предупредиха, че недостигът на вода, който засяга един на трима европейци, поставя под заплаха и ключови индустрии, като производството на полупроводници, центровете за данни, добива на възобновяем водород и батериите за електромобили.