През 2022 г. Дубай представи най-голямата вертикална ферма в света. Закритото съоръжение с площ от 31 000 квадратни метра на международното летище Ал Мактум в Дубай, състоящо се от тави, подредени в кули, отглеждащи растения с минимално количество вода и почва, произвежда повече от един милион килограма висококачествени листни зеленчуци всяка година.

Но няма да задържи титлата си дълго. От другата страна на града, в уместно наречената Food Tech Valley, се работи по още по-голямо съоръжение: 12-метрова „гига ферма“ с площ от 83 612 квадратни метра.

Проектът GigaFarm, ръководен от основаното в ОАЕ дружество ReFarm, не просто е по-голям от другите вертикални ферми – той работи и по различен начин, казва Оливър Кристоф, главен изпълнителен директор на Christof Global Impact, компанията зад ReFarm.

Смята се, че хранителните системи са отговорни за една трета от глобалните емисии на парникови газове, според ООН. Земеделският сектор, включително селското стопанство и обработването на земя, съставлява две трети от тях, като производството, включително торове, допринася с 39% от общия обем, а разпределението на продукцията - с 29%.

За да направи селското стопанство по-екологично, GigaFarm планира да използва набор от технологии, които могат да трансформират потоците от отпадъци – като остатъците от храна и от канализацията, в селскостопански продукти (например компост, храна за животни, чиста вода и енергия).

Чрез приближаване на фермите до потребителите и използване на по-ефективни производствени методи за намаляване на употребата на торове, системата обещава да намали въглеродния отпечатък от производството на храни, отглеждайки до три милиона килограма листни зеленчуци, билки и зеленчуков разсад годишно и заменяйки до 1% от вноса на храни в ОАЕ, казва Кристоф.

Не просто още една вертикална ферма

Решението за вертикално земеделие, използвано в GigaFarm, се доставя от IGS - шотландска компания, основана през 2013 г.

„Кулите за растеж“ на IGS – които приличат на многоетажен паркинг, отрупан с растения вместо с превозни средства, са контролирана среда, която внимателно следи и регулира честотата и количеството вода и торове.

Облягайки се на система за хидропоника, всяка тава отглежда растения, използвайки субстрат, като органичен компост или кокосови влакна, вместо почва, а LED светлинните ленти осигуряват синтетична слънчева светлина.

Сензори, включително камери, наблюдават растежа на растенията, а кулите могат автоматично да управляват нивата на светлина, температура, влажност, вода и хранителни вещества.

С височина от 6 до 12 метра, кулите са модулни, което ги прави лесни за мащабиране, казва Андрю Лойд, главен изпълнителен директор на IGS. „Поставете 200 от тях на едно място и ще имате гига ферма.“

Зигзагообразните греди побират десетки тави, които могат да се местят между кулите. Всяка е подплатена с дебели изолационни панели от пяна, които поддържат в интериора внимателно контролиран климат.

Вертикалното земеделие предлага множество предимства пред конвенционалното, включително по-бърз растеж на културите, намаляване на потреблението на вода с до 98% и заемане на много по-малко пространство.

Освен това вертикални ферми могат да бъдат изградени на места, където почвата е деградирала и е неизползваема за нуждите на традиционното земеделие, а фермите на закрито не са ограничени от сезоните и климата.

Но има и недостатъци

Интелигентната технология и инфраструктура представляват огромна първоначална инвестиция, а високите текущи разходи на фермите, до голяма степен съставени от сметките за електричество за LED светлините, изправят много компании пред трудности.

Скорошна поредица от финансови фалити в сектора – включително на Fifth Season и AppHarvest, които обявиха банкрут през миналата година – подчертава трудността да се конкурират с ниските разходи на конвенционалното земеделие.

През 2023 г. американската компания за вертикално земеделие AeroFarms отвори съоръжение за научноизследователска и развойна дейност с площ от 6 040 кв. м в Абу Даби - най-голямото по рода си в света, но малко след това компанията подаде молба за банкрут и се преструктурира.

За да бъде една вертикална ферма устойчива - както финансово, така и екологично, тя трябва да интегрира потоци от отпадъци и възобновяема енергия, казва Лойд - или точно това, което ReFarm планира да направи.

Фермата ще се захранва с енергия, произведена от изгарянето на нейните твърди отпадъци, докато водата ще се осигурява от технология, базирана на насекоми. Ларвите на черната войнишка муха изяждат хранителните отпадъци и в края на своя цикъл на растеж се превръщат във високопротеинова храна за животни, с вода и компост като странични продукти.

GigaFarm се очаква да рециклира 50 000 метрични тона остатъци от храна годишно, а водата, генерирана от този процес, е достатъчна, за да „работи 100% от вертикалната ферма“, казва Кристоф, докато органичният компост ще се използва като субстрат за растенията.

Храната за животни е един от няколкото селскостопански продукта, които ReFarm планира да произвежда в съоръжението и да продава на ферми.

Ще се прави и биотор, за който ReFarm твърди, че намалява употребата на други торове с 50%, и подобрител на почвата, който може да възстанови „изтощената почва или пясък“, за да абсорбира по-добре вода, микроорганизми и тор, казва Кристоф. Съоръжението също така ще преработва отпадни води.

Използвайки GigaFarm за отглеждане на разсад за 38 000 действащи ферми в ОАЕ — много от които използват хидропоника или високотехнологични оранжерии, Лойд казва, че ReFarm може да стигне отвъд „повърхността“ на проблема и „всъщност да направи пробив“ в продоволствената сигурност.

„Това не е просто още една вертикална ферма, това е нещо съвсем различно“, посочва той, добавяйки, че моделът за рециклиране може да се приложи във всяка градска зона.

„Където има хора, ще намерите отпадъци. Можем да ги превърнем в стойност, независимо дали тази стойност е храната, която отглеждаме, или замества въглеводородно-интензивни неща, като биоторовете“, казва Лойд. „Трябва да направим това, иначе ще останем без планета.“

Хранителни стоки, устойчиви на климата

Развитието на аграрния сектор става все по-важно, тъй като изменението на климата заплашва продоволствената сигурност.

ОАЕ внася повече от 85% от храната, която населението й консумира, което прави страната уязвима на прекъсвания във веригата за доставки – нещо, което нацията преживя по време на пандемията COVID-19 и в началото на украинско-руската война, казва изследователят Рохит Шарма за CNN.

Правителството на емирството има желание да диверсифицира потоците от доходи, като се отдалечи от нефтохимическата индустрия към по-екологични сектори, като възобновяема енергия, устойчив транспорт и агротехнологии, което създава възможности и държавна подкрепа за иновативни предприятия като ReFarm, посочва Шарма.

Продоволствената сигурност беше централната тема на климатичната конференция COP28, проведена в Дубай миналата година, и потребителите също се включиха: купувачите в ОАЕ обръщат повече внимание на въглеродните емисии, свързани с това колко далеч е пътувала храната, казва Шарма.

И не само ОАЕ се интересуват от вертикално земеделие: Катар инвестира сериозно в интелигентно земеделие, а агротехнологичните компании разширяват дейността си в Саудитска Арабия.

Проучването на Шарма показва, че стойността на сектора ще достигне 6.22 милиарда долара до 2030 г. в Близкия изток и Африка, тъй като опасенията за продоволствената сигурност в региона нарастват - както и градското население.

Въпреки това ще отнеме още едно десетилетие, преди да видим широкото разпространение на вертикалното земеделие и са необходими повече изследвания, за да се увеличи броят на културите, които могат да се отглеждат по този начин, добавя Шарма.

Проектът GigaFarm на стойност 1.2 милиарда дирхама (326.7 милиона долара) ще стартира по-късно тази година и се очаква да заработи на пълни обороти до 2026 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !