В много отношения животът в Африка никога не е бил по-добър, отколкото е сега. От 1960 г. насам средната продължителност на живота се е увеличила с над 50% - от 41 години на 64.

Делът на децата, умиращи преди петия си рожден ден, е намалял с три четвърти, а този на младите африканци, посещаващи университет, се е увеличил девет пъти от 1970 г. насам. 

Африканската култура се признава в световен мащаб. През 2020 г. африкански автори спечелиха наградата Букър, наградата Гонкур и Нобеловата награда за литература. Тази година страните от Г20 ще проведат първата си среща на върха на континента в Южна Африка. 

Целият този напредък би трябвало да предвещава добро за най-младия и оживен континент в света. Общото население на неговите 54 държави се е удвоило за 30 години до 1.5 милиарда души.

ООН прогнозира, че то ще се удвои отново до 2070 г. Очаква се по-голямата част от нарастването на населението през останалата част от 21-ви век да се случи в Африка. 

Тези нови поколения вече оставят своя отпечатък. Политическите партии, които водят корените си до борбите за независимост през 20-ти век, губят подкрепа от по-добре образованите и дигитално свързани африканци. През последното десетилетие близо 30 действащи африкански президенти претърпяха изборни поражения. 

Демографията, урбанизацията, политиката и технологиите предизвикват дълбока социална промяна в Африка, но тя, за съжаление, не е подкрепена от икономическа трансформация, пише The Economist. Вместо това африканските икономики изостават все повече от останалия свят. 

През 1960 г. брутният вътрешен продукт на човек в Африка, коригиран спрямо различните разходи в отделните страни (т.нар. паритет на покупателната способност), е бил около половината от средния за останалия свят. Днес е около една четвърт. Тогава регионът е бил приблизително на едно ниво с Източна Азия. 

Днес източноазиатците имат средни доходи седем пъти по-високи от тези в Субсахарска Африка. От гледна точка на големите проблеми на 21-ви век, фактът, че африканците стават относително по-бедни, въпреки че задвижват растежа на световното население, се нарежда на първо място, заедно с изменението на климата и риска от ядрена война.

При сегашните тенденции африканците ще съставляват над 80% от бедните в света до 2030 г. спрямо 14% през 1990 г.

Реални промени и пропуснати шансове

Въпреки че африканският континент стартира обещаващо 21-ви век, икономическият скок беше краткотраен и сравнително слаб. Дори в бурните времена между 2000 г. и 2014 г., когато реалният БВП на човек нараства с 2.4% годишно, останалите развиващи се региони растат над два пъти по-бързо и създават повече работни места. 

Оттогава, въпреки някои изключения, доходът на човек остава непроменен. Световната банка говори за „загубено десетилетие" в икономическото представяне на Субсахарска Африка. 

Това подхранва нарастващите опасения, че Африка може да е пропуснала своя момент. В първото десетилетие на века африканските икономики бяха подкрепени от китайското търсене на стоки и от възхода на глобализацията.

Широко разпространеното опрощаване на дългове, финализирано в средата на 2000-те, даде на африканските правителства възможност да харчат повече за училища и инфраструктура и да вземат нови заеми по-лесно.

Погрешно е обаче да се смята, че всички възможности, предоставени на континента по това време, са били пропилени. Абебе Селасие, ръководител на африканския отдел на МВФ, напомня, че времената може да се трудни, но днес континентът е в много по-добра форма, отколкото в началото на 90-те години.

"Ако някой ми беше казал тогава, че Акра, Кампала и Адис 30 години по-късно ще приличат на това, което представляват днес, щях да си помисля, че са под влиянието на нещо повече от чаша силно етиопско кафе“, коментира той.  

Африканските постижения

Африка може да се похвали с някои трайни успехи. През последните 60 години икономиките на Ботсвана, Мавриций и Сейшелските острови са се разраснали с бързи темпове, като са приблизително в крак с нарастването на БВП на човек на други места по света. Съвсем наскоро страни, като Кот д'Ивоар, Етиопия и Руанда, също отбелязаха впечатляващ растеж. 

Но те са по-скоро изключения, отколкото правило. А най-големите икономики – Египет, Нигерия и Южна Африка – се движат с много по-бавни темпове.

В по-голямата част от Африка повечето хора са бедни и растежът на производителността също остава анемичен. Докато това продължава, младото население на континента няма да може да се превърне в силата за промяна, която трябва да бъде. 

"Трябва да създадем работни места за нашите млади хора. Те не могат да продължават да бъдат етикетирани като „възможност“, която никога не се реализира“, казва Мавис Овусу-Гямфи, президент на Африканския център за икономическа трансформация.

Неудовлетворените очаквания, особено за младите хора, подхранват разочарованието и гнева, които са най-добрите стимули за безредици и конфликти.

Развиващите се икономики с много възможности не помагат само за гражданското спокойствие - те също са жизненоважни и за адаптацията към изменението на климата.

По данни на ООН, 17 от 20-те страни, които са най-уязвими от изменението на климата, са в Африка. През 2024 г. сушите и наводненията, свързани климатичния феномен Ел Ниньо, показаха колко уязвим е поминъкът на фермерите към екстремните климатични условия. 

Наводненията прокудиха 4 милиона души и затвориха хиляди училища. Световната метеорологична организация изчислява, че африканските страни пренасочват до 9% от своите бюджети, за да се справят с подобни сътресения.

Ако глобалната температура се повиши с повече от 2°C над това, което е била през 19-ти век, приходите на африканските фермери може да спаднат с 30%. 

Изпусна ли Африка шанса си за икономически възход?

Основите, необходими за икономическия растеж на африканския континент, са в окаяно състояние.

МВФ казва, че около половината страни в Африка изпитват „високи макроикономически дисбаланси“, което означава или инфлация от 50% или повече, или голям бюджетен дефицит, или разходи за обслужване на дълга от 20% или повече от държавните приходи, или валутни резерви, които могат да покрият само три месеца внос, или комбинация от тези фактори.

Финансирането пък става все по-недостъпно. Заемите в долари на капиталовите пазари са по-скъпи, отколкото през 2010 г., а потоците от преки чуждестранни инвестиции са намалели с около една трета от 2021 г. насам.

През 2023 г. китайските заеми за Африка са били на стойност 4.6 милиарда долара, като отчитат леко възстановяване, но все още са много под нивата, които се наблюдаваха до 2010 г. Делът на западната помощ, която се насочва към Африка, също намалява.

Има и други причини за безпокойство. Геополитическото напрежение е на най-високото си ниво от края на Студената война насам. Международният валутен фонд прогнозира, че Субсахарска Африка е регионът, който ще бъде засегнат най-силно, ако светът се раздели на отделни търговски блокове.

Някои политици се притесняват, че възходът на автоматизацията ще направи по-трудно привличането на трудоемкото производство, което задвижи възхода на Азия в края на миналия и началото на настоящия век.

Ако настоящите тенденции се запазят, разликата в стандарта на живот между Африка и останалия свят няма да бъде преодоляна. Страните на континента се нуждаят от много по-високи нива на инвестиции - както местни, така и чуждестранни.

Повечето се нуждаят от по-големи и по-динамични частни сектори, по-производителни ферми и по-ефективно управление, по-добро предоставяне на обществени блага и по-малко корупция. Само тогава те могат да очакват повишаване на производителността и икономическа трансформация по начина, по който това се случва в други развиващи се региони.   

А за да се случи това, е нужно и управляващите да го искат. Понастоящем твърде често това не е така. Африканските елити често са разочароващо самодоволни относно бъдещето на континента.

Има изключения, но в по-голямата си част настоящото поколение политически лидери не са пример за подражание и вдъхновение. Африканските бизнес лидери, от своя страна, са затруднени от политическата намеса и стимулирани да мислят краткосрочно, което е пагубно за бъдещето на континента, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !