На 1 януари 2026 г. България официално стана 21-вият член на еврозоната. С това в Европейския съюз останаха само шест държави, които все още не са приели единната европейска валута.

Според анализ на информационна агенция Reuters, цитирана от Profit.ro, макар обществената подкрепа за еврото да е висока в някои от тези страни, разширяването на валутния съюз вероятно ще бъде възпрепятствано. Основните причини са наличието на евроскептични партии в управляващите коалиции и националните парламенти, както и специфични икономически предизвикателства.

Държавите извън еврозоната: преглед

Всяка от оставащите шест държави – Румъния, Унгария, Полша, Чехия, Швеция и Дания – се сблъсква със собствен набор от пречки по пътя към приемането на еврото.

Румъния

Северната ни съседка се бори с най-големия бюджетен дефицит в целия Европейски съюз. Това означава, че ще са нужни няколко години за стабилизиране на публичните финанси, преди страната да има реалистична перспектива за присъединяване. На фона на висока инфлация, мерки за икономии и надигаща се крайна десница преди изборите през 2028 г., темата за еврото почти е изчезнала от публичния дебат, въпреки че обществената подкрепа остава 59% според проучване на Евробарометър.

Унгария

В Унгария се наблюдава най-високото ниво на подкрепа за приемане на единната валута – цели 72% от обществото, според данни на Евробарометър. Това се случва въпреки евроскептичната реторика на премиера Виктор Орбан. Лидерът на опозицията Петер Мадяр обеща, че ако неговата дясноцентристка партия спечели изборите догодина, ще насочи страната към приемане на еврото.

Въпреки това Унгария има най-високия дълг като дял от БВП сред страните извън еврозоната. Усилията за намаляване на дефицита след пандемията от COVID-19 са в застой, а присъединяването е невъзможно без квалифицирано парламентарно мнозинство, тъй като Орбан е закрепил форинта като национална валута в конституцията на страната.

Полша

Финансовият министър на Полша, Анджей Домански, заяви, че Варшава не работи активно по приемането на еврото и че най-голямата икономика в ЕС извън валутния съюз е „доволна да има собствена валута“. Обществената подкрепа е 45%, а лидерът на най-голямата опозиционна партия „Право и справедливост“, Ярослав Качински, определи стремежа за въвеждане на еврото като действие на „смъртен враг на Полша“.

Чешка република

С обществена подкрепа от едва 30%, правителството в Прага няма категорични планове да предприема стъпки към еврозоната. Ниският държавен дълг на Чехия, който е значително по-нисък от този в повечето страни от валутния съюз, кара мнозина да възприемат присъединяването като риск от поемане на отговорност за по-задлъжнели държави. Бившият премиер Андрей Бабиш, който в началото на кариерата си е бил проевропейски настроен, сега предлага чешката крона да бъде защитена в конституцията.

Швеция и Дания

Двете скандинавски държави имат дълга история на съпротива срещу единната валута.
Швеция: Присъединява се към ЕС през 1995 г., но отхвърля еврото на референдум през 2003 г. Днес само една малка партия открито подкрепя присъединяването, докато популистките „Шведски демократи“ са твърдо против.
Дания: Като член на ЕС от 1973 г., Дания е единствената страна с официално право да не участва в еврозоната, дори и да изпълни всички критерии.

Обществената подкрепа за еврото в двете страни е съответно 39% в Швеция и 33% в Дания.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !