Градчето Роопур в далечния запад на Бангладеш може и да не изглежда като подходящо място за създаването на една "Малка Русия".

Но точно в този анклав табелите на магазините са написани на руски, бенгалските продавачи на зеленчуци се пазарят за „картошка“ и „морков“, а руснаците, работещи там, могат да прегледат зъбите си в Russ Dental Care.

Обяснението се намира на няколко километра от градчето, където Росатом - руският държавен ядрен гигант, изгражда първата атомна електроцентрала в Бангладеш.

С приблизителна цена от около 12 милиарда долара, това е един от най-големите инфраструктурни проекти в страната с около 170 милиона души население, пише Financial Times. 

Росатом има амбицията да увеличи дела на ядрената енергия в производството на Бангладеш от настоящите 0% до 10% за по-малко от 10 години. 

Правителството на страната казва, че централата с мощност 2400 мегавата, която се очаква да започне изпитания тази година, ще се справи с недостига на електроенергия и прекъсванията, парализиращи иначе бързо развиващата се икономика на Бангладеш.

Но за Москва проектът има друга цел - да обвърже двете страни за десетилетия и да разшири влиянието на Кремъл в Бангладеш, която, по подобие на други държави, няма собствен ядрен капацитет. 

По време на управлението на Владимир Путин, продължило повече от две десетилетия, газът и петролът бяха неговите най-важни геополитически инструменти за договаряне, докато нахлуването в Украйна не промени ситуацията.

Отдалечаването на ЕС от руската енергия, съчетано с експлозиите по тръбопровода „Северен поток“, лишиха Кремъл от най-важния му пазар за износ и влияние.

Санкциите обаче досега не са попречили на сектора на ядрената енергетика, който може да създаде дълготрайни политически връзки и да попречи на усилията на Запада да изолира режима на Путин.

Руската доминация на ядрения енергиен пазар

Преди инвазията в Украйна Русия вече присъстваше в около половината от всички международни споразумения за изграждане на атомни електроцентрали, реактори и доставки на гориво, извеждане от експлоатация или управление на отпадъците.

Нейните основни конкуренти в сектора на ядрената енергия - Китай, Франция, Япония, Южна Корея и САЩ - държат около 40% от пазара, взети заедно. 

Въпреки санкциите срещу нейната икономика, Русия продължава да бъде ненадминат износител на атомни електроцентрали. Тя участва в изграждането на над една трета от новите реактори по света, включително в Китай, Индия, Иран и Египет. 

Притеснени от доминиращата позиция на Русия в глобалната верига на ядрени доставки, западните правителства се опитват да я ограничат. Миналия месец президентът на САЩ Джо Байдън подписа законопроект, забраняващ вноса на руски обогатен уран, който представлява около 25% от общото предлагане на САЩ. 

Мярката идва след миналогодишното решение на САЩ, Обединеното кралство, Япония, Канада и Франция за формиране на ядрения съюз „Сапоро 5“ в кулоарите на Г-7, който тогавашният британски министър на енергетиката Грант Шапс каза, че има за цел „да изтласка Путин изцяло от пазара на ядрено гориво“.

Взаимоотношенията, които Русия изгражда чрез ядрени проекти, надминават дори дългосрочните договори за газови доставки. Владимир Сливяк, съпредседател на руската екологична група Ecodefense, който изучава ядрения енергиен сектор на страната от десетилетия, обяснява:

"Изграждането на една ядрена централа обикновено отнема около 10 години, като животът на реактора е 60 години за по-новите централи. Подготовката за демонтажа, включително отстраняването на радиоактивни части, отнема още 10-20 години и изисква значителни средства".

Дългосрочна връзка

Според Даря Долзикова, научен сътрудник по програмата за ядрена политика в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services Institute, ангажиментът, който страните поемат с руското присъствие в техния ядрен сектор, е много дълъг и свързан не само с периода на действителното строителство, но и в цялата екосистема. 

Русия строи първата атомна електроцентрала в Турция с мощност 4800 мегавата. АЕЦ Акую се очаква да започне да произвежда електроенергия тази година.

Русия често използва модела "изграждай, владей и експлоатирай“, който включва още по-висока степен на сътрудничество, тъй като Росатом осигурява всичко, включително персонала на централата, по време на жизнения цикъл на проекта.

Капер Шулецки, професор по научни изследвания в Норвежкия институт по международни отношения (Nupi), който изучава дипломацията на руската ядрена енергетика, казва:

"Руската страна се отнася към централите така, сякаш са собственост на Росатом. Единствената роля на страната домакин е да купува електричеството от реактора“.

Точно в такава позиция вероятно ще се окаже и Бангладеш, който ще бъде обвързан с Русия по проекта Роопур в продължение на десетилетия.  

Именно нахлуването в Украйна принуди Русия да преосмисли подхода си към ядрената дипломация. Малко след началото на войната Росатом загуби един от договорите си в Европа - електроцентралата Ханхикиви във Финландия с мощност 1200 мегавата, която трябваше да започне да се строи през 2023 г. 

Нови съюзи

Принуден да създава нови съюзи, Путин, който е на посещение в Северна Корея и Виетнам тази седмица, все повече позиционира правителството си като партньор на „глобалния юг“ - термин, който обхваща бившите западни колонии в Африка, Азия и Латинска Америка.

Отразявайки реториката в съветски стил, Путин често изтъква, че много от тези нации не са осъдили неговата инвазия и всъщност негодуват срещу „колониалния подход“ на САЩ, ЕС и техните „имперски“ съюзници.

Росатом е ключова част от усилията на Москва да ухажва глобалния юг. През последните две години неговият генерален директор Алексей Лихачов е посетил тези страни почти толкова пъти, колкото през целия период от назначаването му през 2016 г. до 2022 г.

Компанията е подписала над 20 меморандума за разбирателство с африкански и латиноамерикански страни, включително Зимбабве, Мали, Буркина Фасо и Бразилия. В Гана Русия започна да подготвя оферта за изграждането на първата атомна електроцентрала в страната заедно с доставчици от САЩ, Китай, Индия, Южна Корея и Франция.

Тази година Русия и Узбекистан подписаха споразумение за изграждане на малък модулен реактор с мощност 330 мегавата. Проектът е първия, в който Росатом и Русия ще се опитат да въведат ново поколение ядрени технологии извън страната.

Поддръжниците на модулните реактори твърдят, че те предлагат по-голяма безопасност и ефективност, в сравнение със съществуващите технологии, като изтъкнати частни инвеститори, като Бил Гейтс и главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман, подкрепят стартиращи компании, разработващи подобни мощности. Но, за разлика от Русия и Китай, САЩ тепърва ще разработват, изграждат и разгръщат такива.

В допълнение към изграждането на реактори и доставката на оперативни блокове, Росатом използва и "мека дипломация", за да упражнява влияние.

През 2023 г. тя започна дискусии с Никарагуа, Узбекистан и Таджикистан за създаване на медицински центрове. В Боливия Русия завърши ядрен изследователски център през 2023 г., а няколко месеца по-късно осигури изгоден договор за добив на литий.

"Може би в Северна Америка и Европа ние избираме да не работим заедно с Русия в критичните индустрии. Но на много други страни по света не им пука. Те искат да намерят най-добрия партньор, независимо от политическите фактори“, казват експертите, цитирани от FT.

Дори в Европа Русия не е напълно изолирана. Унгарската централа Пакш с мощност 2400 мегавата, предоставена на Росатом без конкурс през 2014 г., не е засегната от инвазията в Украйна. Очаква се тя да започне работа в началото на 2030 г. с обучена работна сила и с първа доставена пратка обогатен уран.  

Премиерът Виктор Орбан, който често е критикуван от други страни от ЕС за проруската си позиция, многократно е заявявал, че Будапеща няма да се съгласи на никакви санкции срещу руската ядрена енергия.

"Това е отличен пример за това как работи руската ядрена дипломация и защо е опасна“, казва Владимир Сливяк от Ecodefence. 

Конкурентните предимства на Росатом

Бангладеш, който се намира между Индия и Мианмар в Бенгалския залив, е обект на интензивна геополитическа конкуренция между сили, като Индия, Китай и САЩ. Всяка от трите страни е използвала сделки и инвестиционни предложения, за да изгради връзки с премиера Шейх Хасина.

Но проектът Роопур дава на Москва безценна опора. Докато Китай и САЩ имат капацитет за изграждане на ядрена енергия, китайската държавна Национална ядрена корпорация е до голяма степен заета да ръководи агресивната вътрешна ядрена експанзия на страната, а базираната в САЩ Westinghouse Electric Company не може да отговори на условията, предлагани от Росатом.

Руската държавна компания е в състояние да предложи до 90% финансиране за ядрени проекти, като изплащането се разпределя в продължение на десетилетия при минимални лихви. Именно по-атрактивното финансиране помогна на Росатом да спечели сделката в Бангладеш. 

Такива благоприятни условия са от решаващо значение за по-бедните страни с нисък кредитен рейтинг, които не могат да осигурят такова финансиране другаде.

За Роопур руската Внешекономбанк (държавен орган, използван като средство със специално предназначение за подкрепа на приоритетни проекти от Москва) отпусна деноминиран в щатски долари заем от 11.38 милиарда долара, който покрива почти цялата цена на проекта. Заемът е с гратисен период от 10 години, а лихвеният процент е променлив, но не може да надвишава 4% годишно.

Но дори евтините заеми трябва да се изплащат и това може да се превърне в проблем за купувачите на реактора, както и в още един лост за натиск от страна на Русия.

Икономистите са загрижени, че изплащането на дълга за централата в Роопур - част от нарастващата сметка на Бангладеш за инфраструктурни проекти, финансирани в чуждестранна валута, ще добави към вече острото напрежение върху чуждестранните резерви на страната.  

Съгласно условията на споразумението между страните, Бангладеш трябва да плати 10% от строителните работи на Росатом в долари като авансови плащания. Но трансакциите са усложнени от ограниченията върху плащанията в долари, произтичащи от санкциите на САЩ срещу Русия.

Намирането на финансиране за ядрени проекти е едно от най-големите предизвикателства за западните компании. Много от западните банки за развитие, като Световната банка или Азиатската банка за развитие, изрично изключват ядрените проекти поради съпротивата на някои от ключовите си акционери, включително Германия.  

В САЩ се предприемат действия за оказване на натиск върху акционерите на банката да преосмислят позицията си заради опасенията, че Русия и Китай ще доминират в световната индустрия, но вече са изминали повече от 60 години, откакто институцията за последно е одобрила финансиране на ядрени централи.  

Колко печели Росатом?

За Росатом чуждестранните проекти, включително изграждането на атомни електроцентрали, износа на обогатен уран и други инициативи, представляват около половината от общите приходи, според годишните отчети.

През 2023 г. Росатом е спечелила 16.2 млрд. долара от тези проекти спрямо 11.8 млрд. долара през 2022 г. Тези приходи се удвояват през последното десетилетие. Оперативните разходи и вноските към държавата обаче изяждат по-голямата част от приходите на Росатом, което води до нетна печалба на групата от около 2-3 милиона долара годишно.

До 2030 г. общите приходи на Росатом се очаква да достигнат над 56 милиарда долара, или над два пъти повече от сегашното ниво, според стратегията за развитие на компанията.

Този ръст ще бъде движен предимно от чуждестранни проекти, се посочва в документа. Росатом вярва, че може да завладее значителен дял от африканския пазар, считайки го за „точка на растеж“ за ядрените технологии. 

Корупция и политически риск

Но освен че Бангладеш може да бъде привлечен в сферата на влияние на Кремъл, гражданското общество в страната се опасява, че сделката с Росатом е създала и възможности за подкупи. Ифтехар Заман, изпълнителен директор на Transparency International Бангладеш, посочва:

"Целият енергиен сектор е обвит в тайна. В края на краищата, за какво, всъщност, ще плащат хората от Бангладеш? Ако беше открита и здравословна конкуренция, тогава историята щеше да е различна".

Изчислена въз основа на прогнозните разходи за строителство на централата, цената на електричеството от Роопур ще е 9.36 цента за киловатчас, в сравнение с 5.34 цента за същото количество енергия от съседен индийски проект, според Рашед ал-Махмуд Титумир, икономист в Университет Дака.

Критиците казват, че за Бангладеш би било по-добре да похарчи парите за собствени мощности за слънчева и вятърна енергия, чиито разходи са спаднали рязко през последните години, вместо да създава зависимост от Русия за скъпа и потенциално опасна ядрена енергия.  

Не само местните активисти са притеснени от напредъка на Росатом в региона. Загрижеността на Запада относно натиска на Москва към глобалния юг също нараства.

Катрин Хъф, бивш помощник-секретар по ядрената енергетика в Министерството на енергетиката на САЩ, смята, че е от решаващо значение за САЩ и техните съюзници да изградят отново стабилна верига за ядрени доставки и да възстановят лидерството в глобалния ядрен сектор. Но този процес може да отнеме десетилетие.

„Нямаме избор. Ако не възстановим лидерството си, няма да контролираме разговора около защитата на сигурността, неразпространението на ядрените оръжия, безопасността и стандартите, които ще се разпространят по света“.

Рафаел Мариано Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия, заема по-мека позиция, тъй като организацията твърди, че "не политизира производството на ядрена енергия“. 

"Моята мисия е да се уверя, че ядрената енергия се произвежда по безопасен и сигурен начин“.

Но докато дебатът на запад продължава, Росатом вече обсъжда изграждането на втора централа в страната. Мохамад Хосейн, директор в енергийното министерство на Бангладеш, предполага, че връзката с Москва ще се задълбочи, тъй като, по думите му, "Русия е незаменим партньор"