През последните години България се превърна в един от най-големите износители на велосипеди в Европа.

А това може да е само началото на зараждащия се дългосрочен велосипеден бум на Балканите, пише британското електронно издание Cycling Industry News.

Държави, като Китай, Тайван и други азиатски производители, обикновено са във фокуса, когато става въпрос за производство на велосипеди, но през последните години в България се формира индустриален клъстър, който в близко бъдеще дори ще може да се конкурира с европейския лидер Португалия.

Изданието цитира анализ на Българската стопанска камара, в който се посочва, че износът на електрически велосипеди от Балканите се е увеличил осем пъти в периода между 2017 и 2020 г.

По отношение на обема на търговия, електронните велосипеди сега са сред десетте водещи експортни стоки на България, която е на пето място в ЕС с почти един милион изнесени бройки.

Поглед към германския внос на велосипеди също показва колко силна е българската велосипедна индустрия - общо 219 000 електрически велосипеда от България са внесени във Федералната република през 2021 г., което отрежда на страната ни пазарен дял от около 17%. 

България е основният доставчик на електрически велосипеди за Германия през 2021 г., следвана от Холандия (187 000 единици) и Виетнам (166 000), според данните на германската асоциация на велосипедната индустрия ZIV.

Страната ни е голям вносител и на конвенционални велосипеди в Германия и се нарежда на пето място след Камбоджа, Бангладеш, Полша и Австрия. 

Според Асоциацията на производителите на велосипеди в България, през 2020 г. от страната са изнесени около 750 000 конвенционални и електрически велосипеди.

Велосипедният град Пловдив

Бумът на българските велосипеди до голяма степен се дължи на Пловдив, където е базиран заводът на най-големия производител у нас -  Maxcom. Наскоро компанията, основана през 1996 г., откри съвместно предприятие с австрийската PIERER New Mobility GmbH. 

Настоящата фабрика се намира в северните покрайнини на града, обхваща площ от повече от 40 000 квадратни метра и има капацитет за производство на над 400 000 велосипеда годишно, а в момента се изгражда и новият завод на съвместното дружество между двете компании. Той ще се намира в икономическа зона "Тракия". 

Друг голям пловдивски играч на велосипедния пазар е Leader96. Създадена през 1996 г. като компания за търговия на едро, тя създава първата си собствена фабрика за велосипеди през 2001 г.  

Заводът се намира в с. Рогош и разполага с около 40 000 квадратни метра площ. С девет производствени линии, фабриката има капацитет от 250 000 електрически велосипеда годишно, като разполага с бояджийски цех, зона за производство на колела и вътрешна лаборатория за тестване на велосипеди. Почти цялата продукция на компанията се изнася в чужбина. 

В България колоезденето има дълга история, а професионалното състезание Обиколката на България се провежда за първи път през 1924 г. Производството на велосипеди обаче е контролирано от държавата до 1990 г., припомня още изданието. 

Индустрия с история

Компанията Балкан Вело, която е все още активна и днес, първоначално е основана през 1941 г. като производител на самолети, преди да премине към производство на велосипеди през 1957 г.

През 60-те години на миналия век компанията започва да произвежда така нареченото „Балканче", което бързо се превръща в символ на социалистическата епоха и мечтан подарък за българските деца.

До днес базираният в Ловеч производител все още произвежда реплики на тези колела, както и много други градски, планински и детски велосипеди. Основната част от тях са предназначени за износ. 

„Направих първите си велосипеди в гаража и апартамента на родителите ми. Но само за няколко години всичко се случи много бързо. След разпада на соцлагера техническата инфраструктура и фабриките в България останаха и съответно не започнахме от нулата“, коментира пред Cycling Industry News Драгомир Кузов, който е бивш велосипеден състезател и основател на Drag Bicycles.  

Днес компанията е един от най-големите производители на велосипеди у нас и е един от малкото, които оперират и на вътрешния пазар със собствена марка. Drag държи 40% от пазара на велосипеди в страната. 

Друга българска марка, получила международно признание, е производителят на електрически велосипеди Econic One. Нейният основател Галин Бонев започва да разглежда по-интензивно темата за мобилността през 2010 г.

Първите прототипи се превръщат в съвременни е-велосипеди, а през 2020 г. е построена и модерна фабрика във Варна. Днес велосипедите на Econic One се продават в 22 държави по света.

"През последните години наблюдаваме бум в производството на велосипеди в страната. Всъщност, велосипедната индустрия беше една от малкото индустрии тук, които не пострадаха от пандемията.

Econic One има огромни ползи от това, че се намира в България. Има достъп до модерни производствени съоръжения, изключително техническо ноу-хау и се намира в Европейския съюз“, разказва Бонев.

От велосипеди до екипировка 

В България през последните години се развива не само производството на велосипеди, но и на всички останали продукти, свързани с колоезденето. В град Трявна, който е известен предимно като туристическа дестинация със своите възрожденски къщи, се намира фабриката на Löffler - един от водещите производители на спортни облекла в Европа 

„Трявна някога е била център на българската текстилна индустрия. Но с миграцията на текстилното производство към Азия през втората половина на 20 век, много от местните компании били принудени да затворят. Днес обаче нещата започват да се случват отново“, казва управляващият директор на австрийската компания Ото Леодолтер.

Заводът на Löffler е открит през октомври 2021 г. и в него в момента работят над 100 души. И докато останалите промишлени сгради в индустриалната зона на Трявна, със своите счупени прозорци и рушащи се стени, са само мрачен спомен за текстилното производство, фабриката на австрийската компания е построена според най-модерните стандарти.

Самият Леодолтер идва в България веднъж месечно, за да следи развитието на производството. Той коментира, че изборът на страната като подходяща локация е свързан с близостта до Австрия. 

„Регионалното производство и добавената стойност са ценен актив, който искаме да запазим и внимателно да развием по-нататък. Ние сме австрийска компания, която произвежда в Европа и за европейците“, казва Леодолтер.

Локация с бъдеще

Бързото развитие на българската велосипедна индустрия се дължи на няколко основни фактора. От една страна, тя се възползва от бързо нарастващото глобално търсене на електрически велосипеди, а от друга - на проблемите, свързани със световните вериги за доставки.

„Предизвикателствата пред производството тук са същите, както и в другите страни. Въпреки това, когато става въпрос за глобалната криза на веригата за доставки, България има предимството да разполага с няколко местни производствени мощности за части. Съответно има мрежа от компании, които си помагат за преодоляване на предизвикателствата“, казва основателят на Econic One Галин Бонев.  

Антидъмпинговите мерки на ЕС срещу вноса от Китай също са фактор, подкрепящ местоположението на източноевропейското производство.

Но най-важната причина за бума на велосипедите на Балканите са големите инвестиции в нови производствени мощности, направени през последните години.

През следващите години има планове за още нови проекти. Много експерти от бранша вече говорят за втората европейска „велосипедна долина“ в лицето на България, която ще се нареди до лидера в индустрията Португалия. 

Наскоро компанията Leader96 обяви, че ще инвестира 25 млн. евро в нова фабрика в промишлена зона Куклен. На площадката, която се намира на няколко километра южно от Пловдив, от следващата пролет ще се произвеждат ексклузивно електрически велосипеди до 300 000 бройки годишно. Освен това ще бъдат разкрити и 330 нови работни места.  

Нивото на заплатите също не е за пренебрегване. Австрийската компания Löffler прави сравнение на цената на труда у нас спрямо тази на други места по света.

Докато едноминутното заплащане в Бангладеш струва само един евроцент, в Трявна е малко под 20 евроцента, но в Австрия то би струвало около 50 цента.