На 14 март 1879 г. е роден немският математик и физик Алберт Айнщайн, който развива специалната и общата теория на относителността. През 1921 г. той печели Нобелова награда за физика за своето обяснение на фотоелектричния ефект. 

През 30-те години на миналия век Айнщайн емигрира в Съединените щати, след като е атакуван от нацистката партия в Германия заради еврейския си произход.  

Работата му оказва голямо влияние и върху развитието на атомната енергетика. В по-късните си години Айнщайн се фокусира върху единната теория на полето. 

Алберт Айнщайн е смятан от много хора за най-влиятелния физик на 20-и век.

Ранни години

Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в Улм, Вюртемберг, Германия. Той израства в светското еврейско семейство на Херман Айнщайн и Полин Кох. 

Херман Айнщайн е продавач и инженер, който заедно с брат си основава в Мюнхен компанията за производство на електрическо оборудване Elektrotechnische Fabrik J. Einstein & Cie.

Алберт Айнщайн има една сестра - Мая, родена две години след него.

Той посещава начално училище в Мюнхен, но се чувства отчужден и не понася твърдия педагогически стил на институцията.

Той страда и от говорни дефекти, но развива страст към класическата музика и свиренето на цигулка, която запазва до късна възраст. Въпреки проблемите в училище, деството на Айнщайн е белязано от дълбока любознателност.

Към края на 80-те години на 19-и век полският студент по медицина Макс Талмуд, който понякога вечеря със семейството на Айнщайн, става неофициален учител на младия Алберт.

Талмуд запознава своя ученик с детски научен текст, който вдъхновява Айнщайн да мечтае за изследването на светлината. 

Още в тийнейджърските си години Айнщайн пише първата си научна статия, озаглавена „Изследване на състоянието на етера в магнитните полета“.

В последното десетилетие на 19-и век Херман Айнщайн се премества със семейството си в Милано, Италия, след като бизнесът му губи един от големите си клиенти в Германия. Айнщайн е оставен в пансиона на свой роднина в Мюнхен, за да завърши обучението си в Luitpold Gymnasium.

Когато навършва пълнолетие, Айнщайн се оттегля от часовете, използвайки медицинска бележка. Една от причините е, че иска да избегне очакващата го военна повинност.

След това той се присъединява към семейството си в Италия, но родителите му се притесняват за бъдещата му кариера, след като е прекъснал образованието си. 

В крайна сметка, Айнщайн успява да постъпи в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, благодарение на превъзходните си резултати по математика и физика на приемния изпит.

По-късно той се отказва от германското си гражданство и става гражданин на Швейцария в началото на 20-и век. 

Първото работно място на Алберт Айнщайн като патентен служител

След като се дипломира, Айнщайн се сблъсква с големи предизвикателства в намирането на академични позиции. Той влиза в конфликт с някои професори, защото не посещава редовните занятия и предпочита да се готви самостоятелно.  

В крайна сметка, намира постоянна работа през 1902 г., след като получава препоръка за длъжност на чиновник в швейцарско патентно ведомство.

През този период той има време да проучи допълнително някои идеи, които са се наложили по време на обучението му в Швейцарския федерален технологичен институт, утвърждавайки своята теория, която по-късно става известна като Теория на относителността.

1905 г. е една от най-плодотворните за Алберт Айнщайн. Той публикува четири значими статии в едно от най-известните списания за физика по онова време - Annalen der Physik. 

Две от тях се фокусират върху фотоелектричния ефект и брауновото движение, а другите две очертават еквивалента между масата и енергията, както и специалната теория на относителността. Те са определящи както за кариерата на Айнщайн, така и за световната наука.

Нобелова награда и емиграция в САЩ

През 1921 г. Айнщайн печели Нобелова награда за физика за своето обяснение на фотоелектричния ефект, тъй като неговите идеи за относителността все още се смятат за съмнителни. Дори се налага да чака до следващата година, за да получи наградата си, поради бюрократични проблеми.

По време на речта си по случай официалното приемане на наградата той все пак избира да говори за относителността, а не за фотоелектричния ефект. 

В развитието на своята обща теория Айнщайн се придържа към убеждението, че вселената е фиксирана, статична единица, известна още като „космологична константа“, въпреки че по-късните му теории директно противоречат на тази идея и твърдят, че тя може да бъде в състояние на поток.

По-късно астрономът Едуин Хъбъл стига до заключението, че вселената действително се разширява. Двамата учени се срещат лично в обсерваторията Маунт Уилсън близо до Лос Анджелис през 1931 г.

Славата на Айнщайн и големият успех на неговите теории обаче му спечелват и много врагове. Надигащото се нацистко движение в Германия намира удобна мишена в неговата теория на относителността, наричайки я „еврейска физика“.

Нацистите изгарят неговите книги и привличат други физици, които натоварват със задачата да оспорят твърденията му.

През декември 1932 г. Айнщайн решава да напусне Германия завинаги, след като осъзнава, че животът му е в опасност. Нацистките организации публикуват директни заплахи към него.

Айнщайн се установява в новосформирания Институт за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, който скоро се превръща в привлекателен център за физиците от цял свят.

Статиите във вестниците тогава обявяват, че „Папата на физиката“ е напуснал Германия и че Принстън се е превърнал в "новия Ватикан".

Втората световна война и атомната бомба 

В края на 30-те години на миналия век физиците започват сериозно да обмислят дали прочутото уравнение на Айнщайн E = mc2 (енергията, съдържаща се в едно тяло, е равна на масата му, умножена по скоростта на светлината на квадрат) може да направи атомната бомба възможна.

През 1920 г. самият Айнщайн обмисля подобна идея, но впоследствие я отхвърля.  

Въпросът дали може да се намери метод за увеличаване на силата на атома обаче остава отворен. През 1938-39 г. Ото Хан, Фриц Щрасман, Лизе Майтнер и Ото Фриш показват, че огромни количества енергия могат да бъдат освободени от разделянето на атома на урана.

По време на Втората световна война в пустинния град Лос Аламос, Ню Мексико, е разработена първата атомна бомба за проекта Манхатън. Айнщайн - човекът, чието уравнение е задвижило цялото усилие, обаче никога не е помолен да участва.

Разсекретените досиета на Федералното бюро за разследване (ФБР) разкриват причината за това - правителството на САЩ се страхува от дългогодишната връзка на Айнщайн с редица пацифистични и социалистически организации.

Самият Айнщайн е на почивка през август 1945 г., когато научава, че над Япония е хвърлена атомна бомба. Почти веднага той става част от международно усилие за поставяне на атомните оръжия под контрол, сформирайки извънреден комитет на атомните учени.

Личните драми на Алберт Айнщайн 

За разлика от монументалните академични успехи на Алберт Айнщайн, неговият личен живот е белязан от серия трагични събития. 

Айнщайн се жени за Милева Марич на 6 януари 1903 г.  Той се запознава с нея, докато посещава училище в Цюрих. Марич е студентка по физика от Сърбия, но родителите на Айнщайн са категорично против връзката му с нея.

Въпреки това той продължава да се вижда с Марич, като двамата развиват кореспонденция чрез писма, в които той изразява много от научните си идеи. Бащата на Айнщайн умира през 1902 г. и двойката сключва брак малко след това.

През същата година се ражда дъщеря им Лизерл, която по-късно е отгледана от роднините на Марич или е дадена за осиновяване. Съдбата ѝ по-късно остава мистерия.

Марич и Айнщайн имат и двама сина - Ханс Алберт Айнщайн, който става известен хидроинженер, и Едуард „Тете“ Айнщайн, който е диагностициран с шизофрения като млад.

Алберт Айнщайн и Милева Марич се развеждат през 1919 г. Айнщайн, като част от споразумението с бившата си съпруга, се съгласява да ѝ даде всички средства, които може да получи от евентуалното спечелване на Нобелова награда в бъдеще.

Още по време на брака си с Марич, Айнщайн започва любовна афера с братовчедка си Елза Льовентал. Двамата се женят през 1919 г., малко след развода на Айнщайн с Милева Марич.

Физикът обаче продължава да се вижда с други жени през целия си втори брак, който завършва със смъртта на Льовентал през 1936 г.

През 1952 г. Айнщайн отказва предложението на израелския премиер Давид Бен-Гурион да стане президент на Израел.

Една от най-популярните снимки на Айнщайн - тази, на която той позира с изплезен език от задната седалка на автомобил, е направена след 72-ия рожден ден на учения в Принстънския университет на 14 март 1951 г.

На 76-годишна възраст Айнщайн получава аневризма на коремната аорта, но се отказва от операция още при пристигането си в болницата. 

„Искам да си отида, когато поискам. Безвкусно е да се удължава животът изкуствено. Дадох своя дял, време е да тръгвам. Но ще го направя елегантно”, казва Айнщайн. Той умира в съня си на 18 април 1955 г.