На 30 септември 2022 г. последните арменски бежанци от Нагорни Карабах преминават границата с Армения. В рамките на няколко дни техният анклав в рамките на Азербайджан престава да съществува, пише The Economist. 

По-малко от две седмици преди това - на 19 септември, азерските сили разбиват позициите на карабахските арменци. След 30 години неуспешни преговори и периодични въоръжени сблъсъци, последната битка продължава само един ден.

След това цялото население от 100 000 души напуска Нагорни Карабах, а президентът на анклава Самвел Шахраманян обявява, че от 1 януари 2024 г. държавата му престава да съществува.

Русия, която в продължение на десетилетия е традиционният съюзник на Армения в региона, не се намесва, за да предотврати атаката на Азербайджан. Дори и арменските въоръжени сили не оказват отпор на нахлуването. 

Нагорни Карабах е хълмист регион, покрит с гори и дълбоки клисури. На запад са планинските плата на Армения, а на изток се простира азерската равнина, която достига до столицата Баку и богатия на петрол бряг на Каспийско море.

Когато Съветският съюз се разпада, насилието между християните арменци и мюсюлманските азери избухва и се стига до сблъсъци. И двете страни прибягват до убийства и депортации.

В Степанакерт в Нагорни Карабах и в арменската столица Ереван масови демонстрации призовават регионът да бъде прехвърлен на Армения. 

Арменците печелят първата война в Нагорни Карабах, която се води между 1992 и 1994 г. Между 5000 и 6000 арменци са убити, а азерските жертви се оценяват на между 10 000 и 30 000.

В резултат на конфликта повече от 200 000 арменци са изселени от Азербайджан, а около 800 000 азери са изселени от Армения и Нагорни Карабах, който попада под арменски контрол, макар и границите му да не са международно признати. 

След арменската победа настъпва период на относително спокойствие и просперитет в Нагорни Карабах, тъй като арменската диаспора в чужбина осигурява инвестиции за региона. Изграждат се пътища, училища и болници. 

През септември 2020 г. азербайджанската армия, която по това време вече е модернизирана и добре оборудвана, атакува анклава и в продължение на 44 дни успява да си върне големи части от Нагорни Карабах, в които азерите са мнозинство. 

През ноември 2020 г. е сключено примирие, а Русия, която счита Кавказ за част от своята сфера на влияние, разполага мироопазващи сили в региона.

Споразумението позволява на Армения да предоставя финансова подкрепа на гражданската администрация на Карабах, но не и на въоръжените сили. Защитниците на Карабах са оставени само с няколко артилерийски оръдия, танкове и камиони. 

Арменците в Карабах се надяват на помощ от руското присъствие, но позицията на Русия отслабва след началото на войната в Украйна. Азербайджанските войници стрелят дори по фермерите в полетата.

През 2022 г. Никол Пашинян - министър-председателят на Армения, който преориентира външната политика на страната и залага на по-тясно сътрудничество със САЩ и Европейския съюз, официално признава Нагорни Карабах за част от Азербайджан.

Така арменците в Нагорни Карабах остават все по-изолирани. През декември 2022 г. Азербайджан затваря коридора Лачин, свързващ Карабах с Армения, с настояване доставките да идват единствено от Азербайджан.

Властите в Степанакерт обаче отказват да приемат азерския внос и се стига до пълна блокада на региона. 

От магазините започват да изчезват основни стоки от първа необходимост, а хората са принудени да отглеждат зеленчуци в градините си, за да могат да се изхранват. Стига се до недостиг на горива и прекъсвания на електрозахранването. 

Последната атака на азерската армия започва на 19 септември 2023 г., а малко по-късно местните арменски власти се съгласяват на примирие.

Населението започва масово да напуска селищата и да се насочва към Армения, а пред банките се извиват опашки от хора, които искат да изтеглят спестяванията си. 

Азербайджан разрешава отварянето на пътния коридор към Армения, но заради липсата на гориво настъпва паника сред местното население, като пред бензиностанциите се образуват колони от стотици автомобили. 

В крайна сметка, Армения успява да се справи със загубата на Нагорни Карабах и с бежанския поток. Демонстрациите срещу премиера, който е обвиняван, че е пожертвал Карабах, са сравнително малобройни. Бежанците са настанени и им е оказана помощ.

Ереванският държавен университет обявява, че ще приеме студенти от Степанакерт. Но все още има страх от задълбочаване на конфликта.

Азербайджанците настояват да отворят коридор по иранската граница, за да свържат Азербайджан с Нахичеван - техния собствен анклав в Армения. Някои анализатори се опасяват, че ще се опитат да атакуват и самата Армения, а по границата често се стига до размяна на изстрели.