Преди три десетилетия правителствата на държавите от Източна Азия имаха поводи да празнуват, защото бяха успели драматично да намалят дела на ражданията в тийнейджърска възраст. В Южна Корея средната раждаемост по това време е 1.7 деца на една майка, докато през 70-те години на миналия век тя е 4.5. 

Драстичният спад в раждаемостта, който се случва в продължение на едно поколение, наистина е зашеметяващ успех. Проблемът обаче е, че той продължава и след това, включително и днес, пише The Economist. 

Жените в Южна Корея днес се очаква да имат средно по 0.7 деца. От 2006 г. правителството на страната е похарчило 270 милиарда долара, или малко над 1% от БВП годишно, за стимулира раждаемостта, като мерките включват данъчни облекчения за родители, удължаване на отпуските за майчинство и дори спонсорирани от държавата срещи за запознанства. 

Процесите от Източна Азия обаче започват да стават реалност и на други места. От всички развити икономики, само в Израел се раждат достатъчно деца, за да се поддържа ръстът на населението. На повечето места в богатия свят обаче раждаемостта намалява.

"Силата на една нация е в способността ѝ да генерира динамична раждаемост“, заяви неотдавна френският президент Еманюел Макрон. Собственикът на SpaceX, Tesla и X Илон Мъск пък прогнозира края на цивилизацията именно заради отказа на все повече хора да имат деца. 

Почти всяка богата страна обмисля увеличаване на своите пронатални усилия, както и много държави със среден доход. През януари Макрон стартира кампания за „демографско превъоръжаване“ на Франция, като избраните от него "оръжия" бяха безплатните тестове за плодовитост и отпуск по майчинство. 

Доналд Тръмп обещава "бонуси за нов бейби бум", ако спечели вота за нов мандат в Белия дом. Китай, отдавна известен с политиката си за едно дете, сега предлага точно обратното - стимули, вариращи от грижи за деца до данъчни облекчения, за да насърчи родителите да имат по три деца. 

Ще бъдат ли достатъчни подобни политики за предотвратяване на евентуална демографска катастрофа?

Съществуващите пронатални мерки обикновено са от полза за работещите майки. В цяла Европа, например, повечето парични стимули са свързани с доходите - под формата на плащания за майчинство и данъчни облекчения върху дохода, които обаче не са съобразени с размера на доходите.

В Сингапур родителите получават еднократни плащания, но само за жилищни депозити, които са извън възможностите на бедните семейства. Норвегия предлага на майките почти една година отпуск от работа, допълнителни доходи преди бременността, осигурени от държавата, както и много грижи за децата.

Съмнителен ефект на висока цена

Още преди "превъоръжаването" на Макрон, Франция харчеше много за насъчаване на раждаемостта. От началото на това хилядолетие страната изразходва между 3.5 и 4% от брутния си вътрешен продукт годишно за дарения, услуги и данъчни облекчения, което означава, че има едни от най-високите пронаталистки разходи в клуба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която включва предимно богати страни. 

Но през 2022 г. във Франция са се родили по-малко деца, отколкото когато и да било след Втората световна война. По същия начин, в Южна Корея пронаталните разходи не дават кой знае какви резултати - нито едно проучване не доказва ръст на раждаемостта в резултат на похарчените милиарди долари.

Изследователите откриват малко, но трайно покачване на раждаемостта заради политиките в скандинавските страни, които смесват отпуск по майчинство с щедри грижи за децата. През 80-те години на миналия век се очаква въздействието на схеми да нараства с времето, тъй като социалните нагласи се коригират, за да улеснят живота на работещите майки.

Но жените в Дания, Норвегия и Швеция, които са започнали да имат деца през 1980 г., се оказват по-малко от тези, които са започнали десетилетие по-рано. Всъщност, очакванията на потенциалните майки изглежда са се коригирали, тъй като жените са свикнали с щедрите помощи, а допълнителната подкрепа изглежда е станала недостатъчна, за да предизвика допълнителни раждания.

Някои схеми, които се опитват да преустроят обществото, също имат обратен ефект. В ОИСР удължаването на отпуска по майчинство кара жените да отлагат раждането на първото си дете и да раждат по-малко през живота си, вероятно защото увеличеният размер на отпуска означава по-малко възможности за кариерно развитие.

Хетеросексуалните двойки, при които мъжът взема отпуск по бащинство, е по-малко вероятно да имат друго дете, може би защото някои мъже се оказват по-малко подходящи за родителство, отколкото са си представяли.

Правителствата, които просто слагат пари в джобовете на новите родители и им позволяват сами да решават приоритетите си, може да имат повече късмет. Ги Ларок и неговите колеги от Лондонския университетски колеж откриват, че френските данъчни облекчения върху доходите вероятно ще увеличат средния брой деца, които една жена има. Месечните плащания в Израел вероятно ще имат подобен ефект, според Алма Коен от университета в Тел Авив. 

Но подобни политики не само имат сравнително малък ефект, но и са баснословно скъпи, тъй като много пари отиват при родители, които биха имали деца, независимо от наличните финансови стимули.

Всяко дете, което е резултат от въвеждането на полската схема за финансови бонуси през 2016 г., наречена Child 500+, в годините от до 2019 г., е струвало на държавата 1 милион долара. Във Франция всяко допълнително дете през последното десетилетие е струвало два пъти повече.  

Искат ли жените да имат повече деца?

Идеите зад тези политики датират от масовото навлизане на жените в работната сила, което се случва приблизително по същото време, когато раждаемостта започна да спада.

Носителят на нобелова награда за икономика Гари Бекер през 60-те години на миналия век заявява, че най-добрият начин да се разглеждат децата е като стоки, които родителите купуват според това колко могат да си позволят - както по отношение на време, така и на пари. Облекчаването на бремето на кариерата и увеличаването на бюджетите на домакинствата би трябвало по този начин да стимулира раждаемостта, смята икономистът.

Реалността на намаляващата раждаемост обаче се оказва по-сложна. В по-голямата си част тя не отразява променящите се навици сред работещите жени, както би било предложено от теориите на Бекер. Всъщност, тя е резултат най-вече на това, че младите жени не раждат толкова много деца.

През 1960 г. американските жени са имали средно по 3.6 деца. През 2023 г. те имат 1.6. Забележително е, че жените на 30 и повече години раждат повече деца, но жените на възраст под 24 години имат по-малко.

Освен това спадът сред по-младите, сам по себе си, е концентриран сред тийнейджърите. Повече от половината спад в общия коефициент на раждаемост в Америка се обяснява с това, че жените под 19-годишна възраст днес почти нямат деца. Около една трета от липсващите раждания биха били непланирани и повечето от тях биха били на жени с ниски доходи.

Както отбелязва Катрин Един, социолог от Принстънския университет, която интервюира бедни жени в САЩ от 90-те години на миналия век:

"Когато започнах да работя, жените, които срещах, раждаха първите си деца на 16 и 17 години. Сега има нещо нередно, ако имат дете под 25 г.".

По подобен начин във Великобритания жените, родени през 2000 г., са имали наполовина по-малко деца, преди да навършат 20 години, отколкото родените през 1990 г. За разлика от своите по-богати връстнички, тези жени вероятно няма да компенсират с повече деца по-късно в живота си.

Междувременно, няма много доказателства, че жените от средната класа желаят да имат много повече деца, което предполага, че те едва ли ще бъдат отворени за някакво официално убеждаване от страна на държавата.

Днес американските жени на 24-годишна възраст с висше образование искат средно по 2.2 деца - приблизително толкова, колкото и предишните поколения. Вероятно те ще родят тези деца малко по-късно от преди, като първите ще се появят на 30-годишна възраст, в сравнение с 28 през 2000 г.

Следователно, опитът да се насърчат жените от средната класа да имат повече деца е малко вероятно да бъде успешен. Икономистите смятат, че такива жени по-уверено планират и прогнозират бъдещето си от по-бедните си връстнички.

Техните планове са склонни да включват деца само след завършване на образованието, намиране на стабилна работа и брак, което означава, че е по-малко вероятно да реагират на промени във финансовите обстоятелства. 

Нужни ли са помощи за богатите семейства?

Повечето съществуващи пронатални политики се опитват да направят нещо много по-трудно от простото възстановяване на предишни модели на раждаемост. Те се опитват да убедят жените да имат повече деца, отколкото биха имали в идеалния случай, и го правят със суми, които са малки, в сравнение с доходите им през целия живот, пише още The Economist. 

По-младите жени и жените от работническата класа вероятно предлагат на политиците най-добрия шанс за по-висока раждаемост. Наистина, някои програми сега започват изрично да се насочват към тях.

Източната китайска провинция Жеджиян предлага на младоженците еднократна сума, но само ако булката е под 25-годишна възраст. В Русия жените, които имат дете, преди да навършат 25, ще бъдат освободени от данък върху доходите. Унгария предлага подобен бонус за майките, които родят първото си дете преди 30-годишна възраст.  

Други доказателства показват, че плодовитостта на жените от работническата класа е по-чувствителна на финансовите обстоятелства, отколкото тази на по-богатите им връстнички. В САЩ и Европа раждаемостта сред по-бедните жени спада рязко след глобалната финансова криза от 2007-09 г., например.

Жените с висше образование и сравнително високи доходи е по-вероятно да се придържат към плановете си и да имат деца, така или иначе. Това отчасти се дължи на факта, че професионалистите отлагат раждането на деца, докато не разполагат с ресурсите, необходими за възлагане на голяма част от отглеждането на деца на бавачки и детски ясли, което ги прави по-малко зависими от държавното осигуряване.

Дори съществуващите пронатални политики в богатия свят имат огромен ефект върху жените с ниски доходи. Държавните услуги за отглеждане на деца често представляват стандарт, който иначе майките не биха могли да получат.

Данните от Израелското статистическо бюро показват, че от 1999 до 2005 г. субсидията за деца в страната е довела до по-голямо повишаване на раждаемостта при жените с ниски доходи, отколкото при по-богатите семейства. 

В Норвегия и Финландия скромният тласък, който пронаталните помощи дават на раждаемостта, се дължи именно на жените с най-ниски доходи. За разлика от това, когато данъчните кредити за деца на френските семейства от средната класа бяха намалени наполовина през 2014 г., в раждаемостта нямаше никаква промяна. 

Паричните трансфери просто се оказват по-важни за бедните домакинства. През януари неправителствената организация Rx Kids, управлявана от група лекари, стартира една от първите безусловни програми за парични преводи в САЩ във Флинт, Мичиган - един от най-бедните градове в страната.

Съгласно програмата, всяка майка има право на 7500 долара, които се раздават на вноски от момента на първата ѝ бременност до първия рожден ден на детето. За средностатистическата местна майка, която има доход под 10 000 долара годишно, това е 75% увеличение. 

Първата цел на програмата е да облекчи детската бедност, според благотворителната организация, но местните власти се надяват, че тя ще повиши и раждаемостта в града. В САЩ бедните жени са много по-склонни от жените от средната класа да цитират финансовите затруднения като причина за аборт. 

Неизбежно ли е глобалното свиване на населението?

Раждаемостта в Америка, Европа и Източна Азия е намаляла толкова силно, че дори някои от стимулите да проработят, те едва ли ще спрат свиването на населението. Но до 2050 г. над три четвърти от жените в света ще се възпроизвеждат под т. нар. ниво на заместване, което гарантира запазването на популацията в настоящия ѝ размер, според анализ на медицинското списание Lancet.

На този фон, правителствата, дори да не са в състояние да стимулират раждаемостта веднага, със сигурност няма да бездействат и по всяка вероятност пронаталните политики тепърва ще набират инерция.

Раждането на деца създава положителни външни ефекти за обществото. Както откриват склеротичните икономики на Източна Азия, намаляващото население означава по-малко иновации, работна ръка и данъчни приходи.

Очаква се родителите да поемат по-голямата част от разходите за децата, което е особено тежко бреме за по-бедните семейства. И политическата пресметливост може да влезе в действие - не са много правителствата, които са загубили гласове в резултат на по-щедри дарения.

Но има някои фактори, които може и да обезкуражат държавниците в това тяхно начинание. Допълнителните деца, "създадени" от подобни политики, вероятно няма да се превърнат в повишаващи производителността професионалисти, каквито правителствата предвиждат.

Само 8% от децата на родителите, които не са завършили колеж, се очаква да получат бакалавърска степен, а в рмаките на живота си средностатистическият гражданин със средно образование увеличава публичните финанси с по-малко от една десета от нетния принос на този, който е завършил колеж. 

Следователно, финансовите ползи от пронаталните политики, които са насочени към жените от работническата класа, вероятно ще бъдат надценени от техните разходи. Най-добрата надежда за подобни политики би била в подобряването на житейските резултати на самите деца.

Вече има някои доказателства от експериментите, като този във Флинт, както и програмите за подпомагане по време на пандемията от COVID-19, които предполагат, че паричните трансфери повишават представянето на децата в ранното училищно образование и подобряват достъпа до здравни грижи.

Друго съображение е моралността на подобни интервенции. Неслучайно в миналото политиците са се опитвали да изкоренят практиката на "тийнейджърското майчинство". Ако една жена отложи раждането на совето първо дете, нейните очаквани доходи за целия ѝ живот нарастват. Една 26-годишна майка на три деца от Флинт в Мичиган коментира:

"Идеята е, че ми плащат точно толкова, че да имам още едно дете. Но само това ли се променя? А отглеждането му след това пада изцяло върху мен. Това не изглежда справедливо".

Ако една жена от САЩ в средата на 30-те си години стане майка за първи път, ще спечели повече от два пъти от това, което би могло да се очаква, ако роди на 22.

Жените, които раждат на възраст от 15 до 19 години, са по-склонни да развият здравословни проблеми, а техните първи деца са по-склонни да напуснат средното училище или да израснат само с един родител. Във Флинт много майки изразяват съжаление, че не са успели да „подредят живота си“, преди да имат деца.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !