Освен ако не сте направени от същия материал като Майка Тереза, малцина сред нас могат да кажат, че никога не са били ядосани на някого до степен да се чувстват сякаш не могат да преминат отвъд болката, която ни е причинил.

Изневеряващ съпруг, насилник от детството, забиващ нож в гърба приятел или манипулативен колега – това може да е някой от вашето семейство и приятели, непознат или дори вие самите.

Прегрешението може да е сравнително малко, като например омаловажаващ коментар в неподходящ момент, или случка, променяща живота - като причиняване на нечия смърт.

Независимо от подробностите, има вероятност да сте преживели подобни чувства и ако сте честни - вероятно повече от веднъж.

Ако въпросният инцидент ви причинява продължителен дистрес и се отразява негативно на живота ви, тук прошката може да изиграе роля, казва психологът Робърт Енрайт, пионер в областта на науката за прошката и професор по образователна психология в University of Wisconsin-Madison.

„Какви са вашите пътища за изцеление? И ако е имало опит, след опит, след опит, но без изцеление, аз бих предложил възможността за прошка. Но това винаги е изборът на прощаващия“, казва Енрайт пред CNN в скорошен епизод на подкаста Chasing Life.

Енрайт, който изучава прошката от близо четири десетилетия и е съосновател на Международния институт за прошка, казва, че има много доказателства, които показват, че тя носи психологически ползи, включително намаляване на гнева, тревожността и депресията.

Прошката има положително въздействие върху здравето, включително по-ниско кръвно налягане, по-добър сън, по-ниски нива на предизвикани от стрес възпаления и по-силна имунна система.

Енрайт, който е работил с оцелели след кръвосмешение и изнасилване, неизлечимо болни от рак пациенти, лишени от свобода лица и деца в засегнатите от войната райони, казва, че не става дума за прощаване и забравяне - става въпрос за прощаване и запомняне.

„Спомнете си, но без озлоблението, без яростта да избухва отново във вас“, съветва той. „Това е все едно, че сте наранили коляното си и в този момент изпитвате силна болка и объркване. Но когато погледнете назад към този момент, например след пет години, си спомняте какво се е случило, но това не ви носи същата болка“.

Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За да помогне на хората съзнателно да култивират прошката, Енрайт разработва специален психологически модел. „В самия край на този процес вие сте този, който е излекуван“, казва той.

Според учения, колкото повече прощавате, толкова по-добре се справяте. „Колкото повече практикувате, толкова по-лесно става. И ако практикувате прошка в ежедневни ситуации във вашето собствено семейство, квартал и общност, тогава ставате по-добри“, допълва той.

Как да започнете да прощавате? Ето петте най-добри съвета на Енрайт:

Преценете дали е подходящият момент да простите

Как да разберете кога е време да простите? Може да е обратното на това, което си мислите.

„Ако гневът ви е силен и продължителен и сте опитали всичко, за да се излекувате, може да обмислите да простите на онези, които са се отнесли несправедливо с вас“, пише Енрайт.

„Когато сме третирани много несправедливо от другите, това може да има отрицателни ефекти върху нас, като силен гняв, тъга и объркване. Понякога силният гняв може да продължи много месеци и дори години. Нормално е да не можете веднага да простите“, казва той.

„Прошката идва, когато сме имали възможност да бъдем ядосани. А за тези, които са готови, пътят на прошката трябва да бъде свободно избран и той може да бъде дълбоко изцеляващ“.

Разберете какво е прошката - и какво не е

Прошката не означава извинение за грешката, помирение с другия човек или отказ от търсенето на справедливост, казва Енрайт. По-скоро „да простиш означава да предложиш милост на онези, които са постъпили несправедливо“.

Това става в три стъпки. Първият е да развиете с времето нови мисловни модели за човека, който ви е наранил. След това трябва да изпитвате по-малко негативни и повече положителни чувства.

Третата стъпка е да участвате в по-малко негативно и повече положително поведение спрямо човека. Това включва да не наранявате другия и дори да кажете добра дума за него пред другите.

Очаквайте процесът да отнеме време

При някои хора прошката идва бързо, дори спонтанно, но за повечето „пътят към нея е пътуване, което правите всеки ден и този процес може да отнеме време,“ посочва Енрайт.

За да започне този път, ученият предлага да се използва неговият модел, разделен на четири фази:

  • изследване на ефектите върху вас от несправедливостта;
  • ангажиране с прошка;
  • разширяване на вашето разбиране за другия човек, включително болките му;
  • намиране на нов смисъл в страданието.

Изградете своя „мускул за прошка“

Не очаквайте да станете Майка Тереза за една нощ. „Започнете с тези, които са ви наранили малко и надградете до онези, които са ви наранили дълбоко“, съветва Енрайт.

След като започнете да прощавате ежедневно, ще можете да извлечете физически ползи от процеса.

„Когато практикувате прошка, амигдалата в мозъка намалява сигналите към хипоталамуса, което облекчава сигналите към хипофизните жлези, което пък води до спад в прекомерните нива на кортизол. Това може да доведе до по-малко тревожност и депресия“, казва той.

Очаквайте неочакваното

Докато задълбочавате процесът по даване на прошка, може да стигнете до парадоксални резултати, казва Енрайт. „Докато предлагате доброта и дори любов на тези, били несправедливи с вас, вие се радвате на повече самочувствие, надежда за бъдещето и подобрени взаимоотношения“, допълва ученият.

Тъй като активирате и укрепвате различни части на мозъка си, практикуването на прошка може също така да доведе до по-добро решаване на проблеми и вземане на решения, както и да ви помогне да проявявате съпричастност и да задълбочите емоционалното си възстановяване.

„Този, който ви е наранил, вече няма власт над вас, тъй като сърцето ви вече не се контролира от миналите му действия“, завършва ученият.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !