Александра Мортън-Хейуърд се интересува от мозъците – и по-специално от това как се разлагат, и по време на предишната си работа като погребален агент.

„Работих години наред с мъртвите. Моят собствен опит показва, че мозъкът доста бързо се втечнява посмъртно“, казва тя. „Така че беше истински шок, когато попаднах на научна статия, в която се споменава мозък на 2500 години.“

Сега съдебен антрополог, който учи за докторска степен в Оксфордския университет, Мортън-Хейуърд открива, че мозъците, макар и да не се намират непокътнати толкова често, колкото костите, се запазват изненадващо добре през вековете.

За да разбере защо, антропологът съставя уникален архив с информация за 4405 мозъка, открити от археолозите. Те са излезли на повърхността от торфени блата в Северна Европа, планински върхове в Андите, останки от корабокрушения, пустинни гробници и викториански домове. Най-ранните открити са на 12 000 години.

Мортън-Хейуърд работи предимно в насока разбиране на това как тези мозъци оцеляват след разрушителните процеси на времето.

Базата данни ще отвори и цели нови области на изследване, казва Мартин Виренфелд Нилсен, старши лекар и патолог в Университетската болница в Южна Дания. Той отговаря за колекцията от медицински мозъци на Университета на Южна Дания.

„Тази база данни ще даде възможност на учените да изследват мозъчна тъкан от древни времена и да определят дали болестите, известни днес, са присъствали преди много години в цивилизации, напълно различни от тези, в които живеем в момента“, казва Виренфелд Нилсен.

„Изследването на тъкани от мозъци, които не са били изложени на околната среда и стимулите на съвременното общество, може да ни помогне да разберем дали някои от мозъчните заболявания, с които се сблъскваме днес, могат да бъдат - поне отчасти, причинени от начина, по който живеем,“ допълва експертът.

Колекция от древни мозъци

Мортън-Хейуърд проучва научна литература отпреди три века и интервюира историци и археолози, за да каталогизира мозъците. Въпреки това, не всички физически образци са достъпни за изследване.

Най-стари са два мозъка на 12 000 години, намерини в Русия през 20-те години на миналия век, които изследователите откриват заедно с вълнисти зъби на мамут, казва Мортън-Хейуърд. Не е ясно какво се е случило с тях.

Ученият работи в лаборатория в Оксфорд, където е помогнала за изграждането на колекция от 570 древни мозъка. Те се съхраняват в хладилници в буркани и в пластмасови контейнери за храна за вкъщи (защото имат сигурни капаци).

Най-старият екземпляр в лабораторията е 8000-годишен мозък от каменната ера в Швеция, монтиран на шип, преди да бъде погребан на езерно дъно.

Мортън-Хейуърд и нейните колеги идентифицират четири начина, чрез които мозъците, обикновено обезцветени и свити, са запазени - фактори, често свързани с климата или средата, в която са открити.

Сухите горещи условия дехидратират мозъците по начин, който имитира умишленото балсамиране при мумии, докато телата, открити в киселите торфени блата, приличат на щавена кожа.

На студени места мозъкът замръзва, докато в няколко случая мазнините в него са се трансформирали в „трупен восък“ - процес, известен като осапуняване.

Въпреки това, в около 1328 от случаите мозъците са оцелели в отсъствието на други меки тъкани, което повдига въпроси защо този орган може да съществува, докато други се разлагат. Интересното е, че много от най-старите мозъци са запазени по този начин, казва Мортън-Хейуърд.

„Имаме неизвестен механизъм, за който предполагаме, че действа на молекулярно ниво при наличието на метали, като желязо“, казва тя, имайки предвид възможността протеините и липидите в мозъка да се сливат в присъствието на елементи, като желязо или мед, позволяващи запазването му.

Изследователите не вярват, че защитната обвивка на черепа стои зад запазването на мозъка в отсъствието на други меки тъкани, тъй като съхранените мозъци са открити в черепи, повредени от травма или в процес на фосилизация, според проучването.

„Тъканта от централната нервна система е изключително крехка и уязвима и откритието на толкова добре запазена мозъчна тъкан за толкова дълъг период от време е изключително“, казва Виренфелд Нилсен.

Тайни, които чакат да бъдат разкрити

Възможно е древна ДНК и протеини да бъдат извлечени от мозъците - разказвайки тайни за хората, на които някога са принадлежали.

Ако бъде възстановен успешно, материалът потенциално може да е в състояние да разкрие неща, които молекулярната информация, извлечена от кости и зъби, не може, посочва Мортън-Хейуърд.

„Мозъкът е най-метаболитно активният орган в човешкото тяло. Той представлява 2% от телесното ни тегло, но консумира 20% от енергията ни. Това е невероятно сложен орган и следователно има наистина необичаен биомолекулен състав. Така че богатството от информация, която носи, е много по-голямо“, казва тя.

„Древната ДНК може да се запази много добре в тези мозъци. Те кондензират и се свиват, формирайки вид затворена система, която на теория би могла да защити висококачествена ДНК“, добавя експертът.

Много от хората, на които са принадлежали мозъците, имат вълнуващи истории, заслужаващи повече внимание, смята Мортън-Хейуърд.

Един от мозъците, които тя документира, принадлежи на полски светец. Друг на обект на жертвоприношение на инките. Като бивш погребален агент, тя казва, че никога не забравя хората, които стоят зад частите на тялото.

„Много съм благодарна за това преживяване“, допълва ученият. „Най-важното е никога да не изпускате от поглед факта, че тези проби са човешки същества.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !